— Добре. Значи между мен и вас има разбирателство.
— Да. И ви желая истинско щастие. Бранди е чудесна жена и заслужава щастливо бъдеще. Надявам се всичко да бъде добре и за двама ви.
Бен напусна каютата на Рейф, но не беше съвсем сигурен какво да мисли за всичко, което става. Ако Бранди беше щастлива, той щеше да се чувства доволен и да се надява, че я очаква най-доброто. Морган му се видя откровен и честен човек. Бен се надяваше, че е постъпил правилно с нея.
Бранди положи големи усилия за вида, в който щеше да се появи на вечерята с Рейф. Беше решила да му покаже, че е лейди. Докато седеше пред огледалото на малката масичка в своята каюта, тя усети как мислите й я отнасят далеч в бъдещето.
Не можеше да отрече, че Рейф Морган я привлича. Това стана още от първия миг, когато го видя, и й беше трудно да си представи каква приумица на съдбата ги беше събрала заедно по този начин.
Бранди се опита да мисли логично за един момент и да анализира това, което действително знаеше за него, но то не беше много — той беше мил с децата, можеше да играе добър покер и да се справи мъжки с някого, когато е необходимо. А колкото до личния му живот, не знаеше нищо за него и за дома му. Унесено се чудеше в какво беше попаднала. Той се обличаше добре и очакваше от нея да се държи като истинска лейди. Очевидно не беше беден човек, но тя нямаше никаква представа за бъдещето и това я плашеше.
Бранди се загледа в собственото си отражение в огледалото. Не трябваше да издава с нищо вътрешната мъка, която изпитваше. Тя се вкопчи в гнева си, който се пораждаше от спомена за неговото искане да му роди дете и да се махне, защото в този гняв беше силата й.
Почукването на вратата стресна Банди и тя отново се върна в реалния свят. Знаеше, че това е Рейф. Стана, приглади полите на роклята си с нервен жест и отиде да отвори. Спря се за момент, за да се настрои за предстоящата вечер, след това широко отвори и застана лице с лице срещу мъжа, който беше пожелал да я направи своя.
— Здрасти, Рейф. — Той изглеждаше зашеметяващо красив в тъмния си костюм.
— Добър вечер, Бранди. Готова ли си? — В погледа му имаше възхищение. Тя изглеждаше вълшебно.
— Да — каза тя малко по-задъхано, отколкото възнамеряваше.
Той я хвана под ръка и двамата излязоха от каютата. Тялото му, допряно до нейното, беше като нагорещено желязо.
Рейф усещаше допира на тялото й до рамото си. От нея лъхаше замайващ аромат, който излъчваше сексуалност, и той усети, че отново иска да вкуси сладостта й. Макар че тази мисъл го преследваше неумолимо, той знаеше, че трябва да се откаже от нея. Ако искаше Бранди да бъде лейди, трябваше да се държи с нея като с такава. Той можеше добре да си представи как би реагирала тя на какъвто й да е опит за интимничене.
— Разговарях с Бен тази сутрин — започна той. — Капитанът изглеждаше загрижен за теб, но аз отстраних всичките му страхове.
Тя не беше изненадана, като знаеше що за човек е Бен.
— Нямах представа, че той наистина има намерение да те потърси. Опитах се да го уверя, че бракът ни е нещо, което аз искам.
— Кое?
— Нашето бракосъчетание — каза тя с висок глас и леко се изчерви от интимността на думата. — Очевидно не съм била достатъчно убедителна, щом като той е пожелал да говори лично с теб по този въпрос.
— Той просто искаше да ми каже, че иска това, което е най-доброто за теб, и мисля, че успях да го убедя, че ти ще си в безопасност при мен.
— Добре. — Тя не искаше Бен да таи някакви съмнения. В главата на Бранди се въртяха достатъчно.
В трапезарията помолиха за отделна маса, за да могат да разговарят. Посочиха им една усамотена в дъното. След като се настаниха и взеха поръчката им, тя се обърна към него:
— Рейф…?
Той я погледна.
— Разкажи ми за себе си. Аз почти не те познавам, а след няколко дни ще се женим. Имаш ли семейство?
— Родителите ми са покойници, нямам братя и сестри. Марк е най-близкият ми човек.
— Изглежда, че си израснал в самота — отбеляза тя, опитвайки се да разбере мъжа, който скоро щеше да й стане съпруг.
Той сви рамене.
— Не мисля така. Бях твърде зает, докато бях в пансиона, а сега съм твърде зает с управлението на Белерайв.
— Белерайв? — повтори бавно тя, но сърцето й прескочи при споменаването на добре известната плантация.
— Аз съм собственик на плантацията Белерайв, близо до Начез. Може би си чувала за нея.
— Чувала съм. — Бранди не можеше да повярва на това, което той казваше. Сбъдваше се нейната детска фантазия, макар че се оказваше повече кошмар, отколкото мечта.
— Построи я баща ми и откакто почина, аз се грижа за нея.