— Разкажи ми повече.
— Сградата е голяма, има повече от двадесет стаи. Баща ми я построи така, че да побира няколко поколения. — Той помълча, защото в главата му нахлуха спомени за едно по-щастливо време, но бързо ги прогони. — Състоянието ми е солидно, така че на теб, като моя съпруга, няма да ти липсва нищо.
Бранди не беше се замислила за парите. Тя беше щастлива, че наистина ще изживее детската си фантазия — тя щеше да бъде една от дамите на бала, поне за известно време. Но реалността се смесваше с тъжната истина, че тяхната връзка не бе изградена върху любов. Бранди бе необходима на Рейф само като кобила за разплод. За нищо друго нямаше да бъде търсена дотогава, дожагто траеше тяхното споразумение. Сърцето й се сви.
— Много искам да видя дома ти.
— Нашият дом — поправи я той настоятелно.
— Да… нашия дом. — Тя не вярваше на това, което той казваше. Щеше да остане в Белерайв само докато той получи от нея това, което искаше.
— Имам и друг бизнес. Той е една от причините за това пътуване. Трябва да се срещна с един от собствениците на спедиторска фирма, в която съм инвестирал. Отдавна съм решил да не поверявам съдбата си на капризите на природата и растениевъдството. Много съсгтояния са се погубили от това. Разпределил съм си инвестициите и спедиторството е едно от тях.
Тя чу твърдия му тон и разбра, че той е сила, с която всеки трябва да се съобразява.
— И така, Бранди, сега ти ми разкажи за себе си — рече той, изучавайки я с поглед през масата, докато се хранеха. — Разкажи ми за твоето семейство.
— Няма много. Баща ми почина, когато бях малка, а майка ми ме издържаше, като шиеше допреди една година. Когато здравето й започна да се влошава, трябваше аз да намеря начин да се прехранваме.
— И затова се обърна към Бен?
— Не веднага. О, аз знаех как се играе на комар и всичко останало, но не ми беше безразлично какво ще помислят за мен, ако се занимавам с това. Опитах се да шия като майка ми, но не ме биваше за тази работа. После реших да стана прислужница, но нямаше да печеля достатъчно пари, за да се изхранваме, а да не говорим за наема на стаята. Бяхме в безизходица и тогава си припомних всичко, на което Сайлъс ме беше научил за играта на карти. Знаех от него колко много може да се спечели от покер и щом се почувствах достатъчно уверена в играта си, се обърнах към Бен. Имах късмет, че той ме пусна на борда на кораба си. Ако не беше го направил, един Господ знае къде щяхме да се намираме сега с майка ми.
Рейф я наблюдаваше внимателно, докато тя говореше, и разбра, че всичко, което му беше казала преди, е вярно.
— Защо не се омъжи?
— И през ум не ми минаваше. Бях твърде заета с грижите за майка ми и щом започнах да плавам с Бен, ние двамата решихме, че най-добрият начин да се оправям с мъжете е да не се занимавам с тях. Така беше по-добре както за репутацията ми, така и за парахода.
Рейф я наблюдаваше настойчиво. Целувката, която тя му беше дала в неговата каюта онази нощ пред Джеймз Димърз и дъщеря му, беше дива и страстна, а от начина, по който Бранди флиртуваше в бара, той беше останал с впечатлението, че тя се справя с мъжете.
— Нещо не е наред ли? — попита тя.
— Не… всичко е наред. Как мислиш, че ще реагира майка ти на новината за нашия брак?
— Ще бъде изненадана, но докато вярва, че съм щастлива, ще се радва за мен.
— Възнамеряваш ли да я убедиш, че ние сме лудо влюбени? — той я прикова с поглед, очаквайки отговора й.
— Не се безпокой — изтърси тя, — ти вече изясни всичко, така че светът трябва да разбере за нашата любов.
— Тогава се усмихни, скъпа моя. Ти си влюбена и трябва да се държиш като такава.
Той се пресегна през масата и хвана ръката й. Тя отначало се възпротиви на докосването, но после се застави да се успокои.
— Може да ми трябва доста време, докато свикна с това.
— Уверявам те, че няма да ти е трудно — усмихна се той.
— Ще се справя. — Бранди осъзна, че го гледа втренчено, хипнотизирана от промяната в него, когато той се усмихна. Ако не знаеше истината за тяхната игра, можеше да си помисли, че е в рая, защото има такъв внимателен и красив годеник като Рейф Морган. Но тя се съсредоточи върху фалша в техния съюз. Трябваше да мисли за бъдещето, трябваше да помни, че всичкото това е мимолетно, просто едно споразумение, което нямаше нищо общо с такива неща като любов, чест и себеотдаване.
— Бен и Марк са загрижени за твоята репутация, така че…
— Ти си казал на Марк? — Тя се ужаси, че джентълменът, който беше толкова любезен с нея, ще узнае за срама й, ще стане свидетел на унижението й.
— Казах на Марк, че си се съгласила да се омъжиш за мен. Това е всичко, което той знае — отговори Рейф, раздразнен, че тя бе го помислила за толкова нетактичен, че да каже на Марк цялата истина.