Бранди вдигна разтревожения си поглед към Рейф:
— Благодаря ти.
— Както вече казах, понеже двамата мъже са заинтересовани за репутацията ти, веднага щом стигнем в Сейнт Луис, ще ти потърся подходяща компаньонка. Ако имаме късмет, може би ще сме в състояние да намерим някоя, която е и добре запозната с държанието в обществото.
— Разбира се, аз не бих искала да те поставя в неловко положение с неумелото си държане.
— Правя го повече заради собственото ти спокойствие.
— Ти го правиш заради себе си и много добре знаеш това — отговори му тя предизвикателно. — Да не дава Господ да използвам погрешната вилица и така да унижа фамилното ти име.
— Едва ли се касае само за умението да се храниш изискано, а и моето фамилно име няма нищо общо с това. — Лицето на Рейф потъмня от обидните й думи. — Бранди, установил съм и в бизнеса, и в живота, че е много по-добре да си готов да посрещнеш най-лошото, отколкото да те хванат неподготвен.
— Е, добре, тъй като имам опит с най-лошото, не би трябвало да се притесняваме в това отношение, нали? — върна му го тя. На нея й беше противно да мисли, че той и взима за недодялана и невежа и че тя трябва да бъде обучена как да се държи в обществото.
— Хората, с които ще се срещаш, когато се върнем в Начез, не са играчите от масата за покер, с които си свикнала. Ти ще бъдеш истинска лейди.
Тя му се изсмя късо и грубо:
— Нали знаеш, хората все търсят недостатъци. Когато вляза в игралната зала, винаги разбирам какво говорят за мен важните лейди зад ветрилата си. Но няма защо да се тревожиш. Ще докажа, че съм способна ученичка. Така ще ме излъскат, докато стигнем в твоя дом, че няма да имаш причина да се срамуваш заради мен.
— Никога не ми е хрумвало, че ще ме е срам от теб. Просто искам да направя промяната в живота ти възможно най-лесна. В края на краищата, общуването ти с мъжете на бара през всичките тези месеци е много далеч от това да бъбриш с дамите на чаша чай.
— О, да, мъжете от бара. Ще ме очакват да играя довечера. Какво трябва да им кажа?
— Бен има грижата за това.
— Кой му е казал да ме извини пред тях?
— Когато разговарях с него, той се съгласи, че това е най-добрият начин.
— Много мило от ваша страна, че сте се погрижили за бизнеса ми, без да ме питате.
— Мислех, че това ще те спаси от попадането ти в неловко положение.
Ти ме спасяваш от попадане в неловко положение навсякъде, нали? Първо ми каза, че ми наемаш компаньонка, за да се спася от попадане в неловко положение в обществото — каза саркастично тя, — а сега си се заел да ме спасиш от неловкост в собствената ми игрална зала. Ако наистина си заинтересован да ми помогнеш, ти би трябвало да ме спасиш от неловкостта да стана твоя съпруга, за да си изплатя дълга, което може да бъде направено с течение на времето. — Тя му говореше тихо, така че само той да я чуе.
Рейф се напрегна:
— Ти не се измъкваш, нали?
При тези думи в очите й блесна гняв:
— Не се измъквам от нищо. Престо не съм съгласна да взимаш решения, които засягат моя живот.
— Като станеш моя съпруга, аз ще вземам всичките решения, които касаят и двама ни.
— Рейф, трябва да ти напомня, че ние още не сме съпруг и съпруга — каза тя, като сложи кърпата на масата. Без нито дума повече, тя стана и гордо излезе, оставяйки след себе си Рейф да я гледа, без да може да повярва на това, което се случи.
Десета глава
Гневът на Бранди не утихна, след като тя напусна трапезарията и се появи на палубата. Единственото, което можа да направи, бе да изфучи яростно. Как смееше той да мисли, че има право напълно да контролира живота й?
Достатъчно зле беше, че ще трябва да изтърпи всичките тези уроци по етикеция, но тя се безпокоеше и за това, че вече няма да има шанс да играе на комар. Беше накарана насила да се откаже от всичките неща в живота си, които беше изградила. Нищо нямаше да остане от жената, която тя беше — собствената й самоличност щеше да изчезне, покрита от дебел пласт етикеция, добри маниери и елегантност.
Бранди се спря при перилата и пое дълбоко въздух, потрепервайки. Нямаше представа колко е била уплашена от перспективата, която я очакваше. Тя мислеше, че ще може да се справи със ситуацията, но да се откаже от всичко, което знаеше и обичаше, за да започне изцяло нов живот, беше страховито. И всичко стана заради това, че позволи на емоциите си да управляват знанията й за комара. Сега си получи урока, но вече беше твърде късно. Щеше да се омъжи за Рейф Морган и не можеше нищо да се направи срещу това.