Марк се отстрани, за да може Рейф да придружи Бранди по стъпалата за горната палуба, където се намираше нейната каюта.
— Една лейди не би трябвало да бъде на палубата без придружител по това време на нощта — каза Рейф.
— Ти самият много пъти съвсем ясно си давал да се разбере, че аз не съм лейди, така че няма значение, нали?
— Има значение. Сега си под моята закрила — каза Рейф раздразнено, но въпреки това не можеше да отрече, че е загрижен за нея. Когато излезе на палубата и я видя да говори с друг мъж, той беше разярен. В тъмното му трябваше време, за да познае, че този човек е Марк, но дори тогава гневът му не намаля. Беше видял в бара как реагират мъжете на нейното присъствие. Нима тя не разбираше, че някой от тях може да се възползва от това, че е сама?
— Ще го имам предвид. — С изключение на Бен, тя никога не беше се доверявала на който и да е мъж. Не беше много сигурна, че ще й хареса споразумението с Рейф, ако това означаваше, че той ще наблюдава всяко нейно движение и ще й диктува какво може и какво не може да прави.
Преди няколко години имаше моменти, когато тя си мислеше колко божествено хубаво би било някой красив мъж да й завърти главата и да я спаси от всичките й грижи, но жестокостта в споразумението с Рейф разруши всичките й фантазии.
— Тогава до утре — каза Рейф, когато спряха пред вратата на каютата й.
— Лека нощ. — Тя бързо се вмъкна вътре. Искаше да избяга от смущаващото му присъствие.
В мрачно настроение Рейф се упъти към бара, за да се срещне с Марк. Беше очаквал отношенията му с Бранди да се развиват гладко. Той получаваше това, което искаше от женитбата, а Бранди се освобождаваше от дълга си в добро финансово състояние. Дори се съгласи майка й да живее с тях, затова не разбираше защо Бранди не изглеждаше доволна от развитието на нещата.
Рейф се намръщи в тъмнината. Беше казал на Бранди, че иска всички да знаят, че те двамата са влюбени. Значи той трябваше да изиграе и своята роля. Имаха само още един ден до пристигането им в Сейнт Луис, така че утре щеше да започне да полага усилия. Щеше да играе ролята на любовник. Ще започне да я ухажва. Може би това ще премахне презрението от погледа й. Като влезе в бара, Рейф се зачуди откъде утре да намери цветя. Ще трябва да поразпита.
На следващата сутрин Бранди се събуди рано от почукване на вратата. Тя наметна халата си и отиде да отвори.
— Кой е?
— Бранди, аз съм Моли.
— Нещо лошо ли има? — попита тя, като бързо отключи вратата на жената, която чистеше каютата й. Не можа да каже повече нищо, когато пред нея се появи най-огромният букет цветя, който някога беше виждала. Беше толкова красив, че спираше дъха.
— О, аз съм тук, Бранди — камериерката се подсмихна иззад букета. — За теб са — каза тя, като й подаваше цветята.
— От кого? Защо?
— От господин Морган — обясни и Моли, кимайки по посока на палубата. Бранди се намръщи защо не й ги поднася той самият. Погледна над букета и забеляза Рейф да стои при перилата малко по-нататък на палубата, вперил поглед в нея. Когато тя погледна към него, той леко се усмихна. Горещина обля Бранди от интимността на погледа му. Изведнъж се почувства твърде разголена пред него. В какъв неприличен вид бе тя! Косата й беше разпиляна и несресана, нямаше грим и положително изглеждаше ужасно.
— Кажи на господин Морган, че му благодаря.
— Той искаше да знае дали ще му направиш удоволствието да закусвате заедно.
Бранди се почувства малко замаяна. Знаеше, че е странно да се чувства така.
— Кажи му, че с удоволствие приемам поканата, но ще ми трябва известно време, за да се приготвя.
— Приеми моите поздравления, Бранди. Той ми каза за годежа ви. Мисля, че това е чудесно! — въздъхна Моли с романтичен вид. Тя се приближи до Бранди и й пошепна: — Той е толкова красив!
Бранди се усмихна благосклонно на камериерката, после влезе с букета в каютата. Застана неподвижно за момент, като гледаше цветята, вдъхваше техния аромат и се радваше на красотата им. Не знаеше как Рейф е успял да намери такъв хубав букет в средата на Мисисипи, но беше радостна, че той е положил усилия. Докато ги гледаше, тя си даде сметка, че няма мъж, който досега да й е подарявал цветя. Усмихна се.
Натопи букета и започна да се приготвя. Трябваше й доста време, за да се подготви за сутринта. Сърцето й бясно тупкаше, докато тя решеше косата си и я навиваше в прическа, подходяща за деня. Измина почти половин час, когато тя най-сетне излезе от каютата. Беше си помислила, че Рейф вече е отишъл в трапезарията, и остана изненадана, когато го намери седнал на един стол на палубата, отпуснат и радващ се на гледката, която се разкриваше към брега.