Мери ахна от красотата на видяното.
Бранди просто гледаше втренчено и замечтано двойките, които се Въртяха в такт с музиката. През малкото време, с което разполагаше, скрила се в тъмнината, тя гледаше и можеше да забрави, че бъдещето й е безрадостно, че тя и майка й живееха ден за ден, мъчейки се само да платят наема за стаята, пълна с плъхове, в града под склона. Можеше да забраси, че не беше яла като хората цяла седмица. Можеше да посярва, поне за малко, че бъдещето й ще бъде така прекрасно, както си го мечтаеше.
Първа глава
1857 година
Настроението сред събралите се тази вечер в джентълменския салон на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“ беше очакване. Мъжете бяха чули за красивата комарджийка, на име Бранди, която редовно пътуваше с парахода, и горяха от желание да я видят. Говореше се, че тя е наистина много добра играчка на покер, и те бяха повече от готови да премерят с нея комарджийските си умения.
— От един час насам слушам всичко, което се приказва за тази Бранди. Представяте я като някакъв образ на женствеността — млада, красива и хитра. Отговаря ли това на истината? — попита Кевин Бера, мургав, красив млад мъж, който пътуваше на север, за да разшири бизнеса си на спедитор и търговец нагоре по течението на реката, докато стоеше на бара и пиеше уиски без лед и вода. Не мислеше, че съществува жена, която да притежава всичките тези качества
Дан Лесег, Виден млад адвокат от Сейнт Луис, който се считаше за познавач на жените, подхвърли шеговито:
— Бранди е повече от специална. Тя е разкошна.
— О, благодаря ти, Дан — чу се страстният глас на Бранди от дъното на помещението, когато тя влезе през служебната врата.
— Аз просто казвам истината — каза й Дан, обръщайки се към нея с елегантен поклон. Усмихна се широко, докато я гледаше как пресича помещението, идвайки към него.
Кевин вдигна очи и заедно с другите реши, че оценката на Лесег не беше ни най-малко преувеличена. Бранди беше великолепна жена. Абаносовите й къдрици бяха идеално подредени нагоре и настрани от изкусно гримираното й лице по начин, подчертаващ зелените й очи, които сега блестяха, излъчвайки добро настроение. Беше облечена в прилепнала по тялото й, с едно оголено рамо, атлазена дълга рокля в тъмновиолетов цвят. Той подчертаваше гладката й, кремава кожа. Фигурата й можеше да те накара да затаиш дъх и всички без изключение решиха, че тя е зашеметяваща.
— Добър вечер, господа — измърка Бранди, като спря при любимата си маса. Вдигна очи и видя, че всички продължаваха да я гледат, усмихна се и попита с многообещаващ глас:
— Има ли някой готов за един приятелски покер, а?
Няколко мъже едва не се препънаха в бързината да си осигурят стол. Както се бяха впечатлили от красотата на Бранди, час по-късно бяха още по-впечатлени от комарджийските й умения. Оказа се, че са били твърде самоуверени, считайки че няма жена, която може да ги бие, и джобовете им бяха доста олекнали.
— Вие сте дяволски… ъъ, извинете ме, дяволски добра играчка на покер, госпожице Бранди — каза с възхищение Сам Фостър, като хвърли картите си и се облегна на стола. Той беше възрастен човек, изиграл не малко игри на покер през живота си, но сега разбра, че тази дама наистина отговаря на репутацията си. Тя беше го смазала на няколко ръце и беше направила това съвсем честно.
— Сам, отказваш ли се вече да играеш с мен? — попита Бранди с приятелска усмивка. На нея и харесваше любезността, с която той приемаше загубите си.
— Боя се, че да, скъпа моя. Госпожа Фостър ми определя колко мога да губя при пътуванията си и се опасявам, че съм достигнал лимита си.
— Мъдра жена е съпругата ви.
— Много мъдра — съгласи се той и се усмихна, като ставаше от масата. — Благодаря за очарователната вечер.
— Удоволствието беше мое — и тя наистина имаше това предвид. Само за един час спечели от Сам няколкостотин долара.
Освободеният от него стол скоро беше зает от друг мъж, които желаеше да изпробва уменията й, и играта продължи. Беше много след полунощ, когато тя свърши окончателно. Бранди вдигна поглед и видя на бара капитана на кораба — Бен Роджърз.
— Добър вечер, Бен — поздрави тя високия, с посивели коси мъж.
Бен я гледаше нежно.
— Ти си красива както винаги.
— О, благодаря ти, сър. Наистина умееш да завъртиш главата на момиче — усмивката и беше искрена, защото Бен й беше истински приятел.