— Готова ли си да си вървим?
— Мисля, че да. Ще ме изпратиш ли до каютата ми?
— С удоволствие.
Тя стана от масата и остави печалбата си на бармана. След това Бен я придружи навън от помещението.
Двамата се бяха запознали, когато тя беше само на четиринадесет години. Бен беше имал глупостта да мине пеша по улиците на Начез в ранните часове на утрото и беше нападнат в една алея от двама мъже. Те го биеха и ограбваха, когато Бранди чу шумотевицата от малката стая в пансиона, където живееше заедно с майка си. Друг не би се намесил, обаче Бранди разбуди хазяина си и те двамата прогониха нападателите.
Бен беше зашеметен и кървеше, когато му помогнаха да влезе вътре. Бранди и майка й го заведоха в стаята си, промиха и почистиха раните му и се грижиха за него цялата нощ. На сутринта го изпратиха само с главоболие и няколко рани, които издаваха премеждието му. Бен видя колко са бедни и предложи да им плати за оказаната помощ, но те отказаха да вземат пари от него. Тогава той разбра колко са горди и каза на Бранди, че ако някога й е нужно нещо, трябва само да му се обади.
Бранди скъта предложението му в сърцето си, но никога не го потърси. Едва когато здравето на майка й започна да се влошава и те имаха нужда от пари, тя помоли Бен да играе комар на парахода му. Беше научила много за покера от един оттеглил се параходен комарджия, който живя известно време в пансиона им и се беше сприятелил с нея и майка й. Той я научи на всичко, което знаеше, преди да умре, а тя се оказа способна ученичка. Бранди беше уверена, че може да изкарва за прехрана, като играе на покер, и се надяваше, че Бен ще й даде възможност да докаже това на парахода му. Ако й откажеше, беше твърде ужасно да си представи как ще живее.
Отначало Бен не се поддаваше на настояванията й, защото се безпокоеше за безопасността й. Тя обаче го уверяваше, че ще бъде атракция на парахода и добродетелта й ще бъде гарантирана. Накрая той се съгласи да й даде изпитателен срок. Когато всичко, което тя му беше казала, се оказа вярно и корабът стана популярен с госпожица Бранди на борда, той разбра, че се е получило нещо много добро.
— Донесе ли ти печалба вечерта? — попита я Бен, когато останаха сами на палубата.
— Всичко мина чудесно. Мъжете бяха в много добро настроение. Винаги е по-забавно да се играе, когато на никого не му пука, че губи.
— Кога за последен път загуби? Преди три пътувания ли?
Бен знаеше колко талантлива е тя. Бранди притежаваше умението да следи кои карти се разиграват и знаеше кой какви държи.
— Да, и не беше никак забавно — отговори тя с гримаса, спомняйки си твърде ясно тази вечер.
Спряха се при перилата и Бен погледна надолу към нея. Забеляза как тя се беше втренчила в целунатата от луната Мисисипи. Лицето й доби мечтателно изражение, когато тя вдигна поглед към проблясващите светлини на внушително имение в далечината. Бранди въздъхна разнежено.
— Нещо не е наред ли? — попита Бен.
— А, не. Просто си спомних какво си фантазирах, когато бях малка.
— И какво беше то?
— Сега ми изглежда, че е било толкова отдавна… като че ли цял живот… Мечтаех да живея в голяма къща, като онази, и да имам много прислужници, хубави дрехи и обилна храна.
— Майка ми винаги казваше: „Ако мечтаеш, гледай мечтата ти да е голяма“ — съгласи се той с нея.
— Знаеш ли, когато бях на десет години, открих една тайна пътека в парка на една от големите къщи в Начез. Вечер се промъквах там просто за да погледам гостите. Всички дами бяха облечени в красиви рокли, а мъжете бяха толкова елегантни…
— Имала си късмет, че не са те хванали — подсмихна се той.
— Знам. — Тя също се засмя, спомняйки си колко се страхуваше, че някой може да я открие, докато наблюдаваше всичките тези хора. — Реалността не може да промени детските мечти, нали?
— Може, но ти, Бранди, никога не се отказвай от мечтите си. Всички имаме нужда от нещо да ни вдъхновява, за да може да живеем.
— Това, което ми трябва, за да ме вдъхновява сега, е добра ръка. Да печелиш, е много по-забавно, отколкото да губиш.
— Също и по-доходно.
— Прав си. — Бранди отново се засмя. Бен наистина знаеше как да я накара да се усмихва.
— Как е майка ти?
Тя прогони от съзнанието си горчивосладкия спомен за наивната си младежка мечта.
— Много по-добре. С парите, които сега нося вкъщи, успях да наема малка къщичка и дори жена, която да е при нея, докато мен ме няма.
— Това е добре. Предай й много поздрави от мен, когато се прибереш. — Бен беше доволен, че нещата при тях са добре.
— Ще й предам.
Те тръгнаха по палубата. Той й пожела лека нощ, когато стигнаха до каютата й, и изчака тя да се прибере и заключи вратата. Животът на Бранди беше достатъчно тежък. Най-малкото, което можеше да направи, беше да гарантира сигурността й, докато тя беше на парахода с него.