Като се прибра, Бранди бавно се съблече, навлече нощницата си и се пъхна в леглото. Преди да заспи, тя си позволи да си припомни мечтите, които хранеше в невинните си детски години.
— О, как я мразя тази Цинтия Голтиър! — изсъска Лоти Димърз на по-малката си сестра Рейчъл, докато наблюдаваше тази жена как танцува с мъжа, в които тя беше влюбена.
— Мога да те разбера защо — съгласи се Рейчъл, чийто поглед също беше фокусиран на тази танцуваща двойка. — Цинтия е сладка, пищна и богата и танцува с мъжа, за когото ти искаш да се омъжиш. Какво може да ти хареса в нея?
— Млъкни! — отсече раздразнено Лоти. — Аз съм по-богата от Цинтия и бих била по-добра съпруга на Рейф Морган.
— Ти може така да мислиш, но той? Всички говорят, че Рейф не се интересува от женитба.
— Хич не ме е грижа какво говорят другите. Уверена съм, че мога да го направя щастлив, само да ми даде шанс! — Лоти шумно въздъхна, докато гледаше как обектът на нейните мечти минава с валсова стъпка покрай нея. Тя си представи, че е в силните му ръце, загледана в изсеченото му красиво лице, ръката й — на силното му рамо, топлината на неговата ръка — на талията й, а тялото му се движи в такт с нейното… Бузите й пламнаха, пулсът й се усили, а гърлото й пресъхна. Мъжът беше великолепен и тя трябваше да го има. — Трябва да намеря начин да накарам този човек да се омъжи за мен.
— А не мислиш ли, че това ще бъде малко трудно, защото той едва ли знае, че те има на този свят?
— Преди малко той танцува с мен — защити се Лоти.
— Ти практически му се набута в ръцете — изтъкна Рейчъл.
— И какво от това? Когато искам нещо, аз го преследвам докрай. Искам Рейф Морган. — Зелените очи на Лоти пламнаха, когато тя погледна сестра си.
— Непременно ми кажи, като измислиш начин да го имаш.
— Трябва да измисля нещо. Утре заминаваме за Мемфис и няма да го виждам много седмици.
— Е, докато измисляш как да го накараш да застане пред олтара, аз ще отида да си взема малко пунш. Ти искаш ли?
Лоти хвърли още един поглед към Рейф, после стана, за да последва сестра си.
— Добре. Да вървим. Може би той ще намине към масата с напитки, като свърши да танцува с Цинтия, и ще имам възможността отново да разговарям с него.
Рейчъл нищо не каза, защото знаеше, че е безсмислено да отклони вниманието на Лоти. Когато нейната упорита, разглезена сестра си наумеше нещо, нямаше начин да я спреш. Тя пожела късмет на Рейф Морган, защото Лоти беше инат като булдог, когато преследваше някаква цел.
Рейф Морган имаше вид на човек, който се забавлява, докато валсираше с Цинтия Голтиър. В сравнение с всички останали, те изглеждаха идеалната двойка. Тя беше руса и красива. Той беше мургав и елегантен. Но в действителност Рейф се правеше на доволен. Колкото и красива да беше партньорката му, тя си търсеше съпруг, а той нямаше никакво желание да изпълни тази роля в нейния или чийто и да било друг живот. След рухването на семейството му, колкото по-далеч беше от тази възможност, толкова по-добре беше за него.
Беше доволен, когато музиката спря и той се освободи от Цинтия. Благодари й за танца и се запъти към вратите прозорци, за да излезе на верандата. Последва го изпълненият с любовна мъка поглед на Цинтия, която беше много разочарована.
Олекна му, като остана сам и далеч от тълпата. Загледа се в обсипаното със звезди небе. Вдъхна дълбоко нощния въздух, наситен с миризмата на „орлови нокти“. Вниманието му беше привлечено от звука на свирката на параход, плаващ по Мисисипи, и той отиде при перилата, за да види ярко осветеното парно возило да пърпори покрай пристана на плантацията. И той сутринта щеше да се качи на параход, пътуващ на север. Почти му се прииска да е вече на борда му. Беше му омръзнало обществото в Начез с неговите дебютантки в търсене на жених.
— Рейф… толкова се радвам, че излезе тук. Цялата вечер исках да остана насаме с теб — каза Мирабел Чандлър с прелъстителен глас, изниквайки от близките сенки.
Без да го изчака да каже нещо, тя се хвърли в прегръдките му и страстно го целуна. Когато отдели устни от неговите, тя му се усмихна.
— Липсваше ми — каза нежно, освобождавайки се от ръцете му, за да го погледне. Погледът й гореше от многообещаващо желание.
Рейф не беше ни най-малко изненадан от смелостта й. Тридесет и две годишната похотлива руса вдовица беше страстна любовница и той няколко пъти се беше насладил на прелестите й. Имаше вкус към жени като нея — по-изтънчени, знаещи какво трябва на мъжа и задоволяващи го без никакви превземки.