— Бях ангажиран.
— А твърде ангажиран ли си за мен? — попита настойчиво тя.
— Мирабел, ти знаеш какво е отношението ми към каквито и да било обвързвания — напомни й той с рязък глас.
Думите му я ужилиха, но тя се постара да не покаже това. От самото начало на връзката им той беше споделил с нея отвращението си от женитбата. Когато му се искаше, преспиваше с нея, но това беше всичко. Тя му отговори с фалшива лекота:
— Имах един съпруг, скъпи, и той ми бе достатъчен.
Рейф се подсмихна под мустак. Раздразнението му се беше изпарило.
— Искаш ли да влезем вътре и да потанцуваме?
— Валсирането в балната зала не е точно това, което си бях наумила. Надявах се на един много по-интимен танц… — Тя прокара ръка по гърдите му, намеквайки за желанието си. — Бихме могли да тръгнем веднага. Каретата ми е отпред… — Тя го целуна още веднъж, като се притисна подканващо цялата в него.
Той усети желанието й и ако обстоятелствата бяха по-различни, може би щеше да се възползва от предложението й, но тази вечер не можеше.
— Предложението ти е изкушаващо, но се боя, че трябва да го отклоня. Марк и аз заминаваме за Сейнт Луис рано сутринта.
— Жалко. Ние с теб неистина танцуваме заедно много добре.
Разочарованието й беше истинско.
— Рейф? — Гласът на Марк Лефевър прекъсна интимността на момента.
Мирабел видя мъжа, който стоеше на отворената врата и ги гледаше.
— Ще ти се обадя, като се върнеш.
Рейф кимна и тя се отдалечи.
— Здравей, Марк — каза Мирабел на високия русокос мъж, който се размина с нея, когато тя влизаше в залата.
— Добър вечер, Мирабел — отговори той.
През последните няколко минути Марк беше търсил Рейф.
— Дали не прекъснах нещо? — попита той с разбираща усмивка, като хвърли поглед назад към Мирабел.
— Не, Мирабел просто реши да се прибере.
— Изглежда, е трудно да си най-търсеният ерген тук и всичките красиви жени да ти се хвърлят на врата. Вътре има поне три млади дами, които биха се радвали да те заведат пред олтара.
— Ами тогава защо не се ожениш за една от тях и така да ме освободиш малко от натиска, упражняван върху мен? — отвърна му добродушно Рейф.
Приветливото настроение на Марк за миг помръкна малко. Преди една година беше починала любимата му съпруга Жанет и още го болеше от загубата. Марк се съмняваше дали пак ще се ожени.
— Твърде силно обичах Жанет. Няма друга жена, която да заеме мястото й.
— Да, ти беше женен за изключителна жена — съгласи се Рейф.
— А това е точно каквото ти трябва на теб — добра съпруга, която да те направи щастлив — пошегува се Марк, защото знаеше мнението на Рейф по този въпрос.
— Щастливото семейство, което бяхте ти и Жанет, беше изключение, а не правило.
— Е, вътре има няколко разкошни женски същества, които биха се радвали да ти докажат, че не си прав. Знаеш ли, че има много млади семейства, които са щастливи — Марк вярваше в красотата и свещеността на брака.
— Бихме могли да спорим по този въпрос цялата нощ и пак няма да постигнем единодушие.
— Ти си просто невъзможен.
Рейф сви рамене.
— Според мене единствената причина за мъжа да се ожени е да има деца. А аз все още не съм готов само заради това да се обвържа с някоя дама.
— Но един ден ще поискаш да имаш деца, нали? Ти си толкова добър към Мери и Джейсън…
— Да, искам да имам деца. Тревожи ме въпросът, коя да е съпругата.
На Марк му се искаше приятелят му да не бъде толкова измъчен. Въпреки всичко той разбираше причината за това и знаеше, че не може да направи нищо, за да го промени. Затова, вместо да настоява на мнението си, той просто смени темата на разговора:
— Започваме игра на покер. Иска ли ти се тази вечер да загубиш малко пари от мен?
— С удоволствие — ухили се Рейф. — Но нямам намерение да загубя — нито от теб, нито от когото и да било. Когато играя покер, го правя, за да печеля.
— Така казват всички — каза Марк, но той знаеше, че Рейф е безмилостен и твърд във всичко, което правеше. — Да вървим. Чакат ни.
Втора глава
Каретата на Лефевър си приближи и спря на пристана на Начез Ъндър Дъ Хил. Водачът й скочи, за да разтовари чантите, а Рейф и Марк слязоха, за да помогнат на двете деца на Марк — четиригодишната Мери и шестгодишния Джейсън и тяхната гувернантка Луиза да слязат.
— Чичо Рейф, толкова съм радостна, че идваш с нас на това пътуване — каза Мери, като го гледаше с блеснали очи. В действителност той не й беше чичо, но тя го наричаше така от обич към него. Ако трябваше да си избира чичо от всичките мъже по света, то това щеше да бъде Рейф.