Той нежно се усмихна на сладката русокоса красавица, като я взе в ръцете си и я постави на земята. Рейф й беше кръстник и в нея виждаше всичко, което беше хубаво на този свят. Тя беше олицетворение на невинността и красотата. Не беше разглезена и напълно й липсваха лукавство и самолюбие.
— Аз също се радвам, миличко. Ще прекараме много забавно.
— Знам. Никак не ми е добре, когато не си с мен — продължи тя, стиснала здраво ръката му. — Мисля, че трябва да сме заедно през цялото време.
— И аз бих се радвал на това, но, Мери, не смяташ ли, че баща ти може да възрази? Той няма ли да ти липсва? — Мери се обърна към баща си, който ги гледаше.
— Татко много би ми липсвал… — каза замислено тя, опитвайки се да реши как и тя, и всички мъже в живота й да са доволни.
— Ще трябва да поговорим пак по този въпрос — рече Марк, когато той, Джейсън и Луиза се запътиха към речния параход „Гордостта на Нови Орлеан“, който пътуваше за Сейнт Луис.
— Всичко е много лесно, папа. Чичо Рейф може да дойде да живее с нас и тогава всички ще сме заедно през цялото време — обяви Мери, напълно доволна от решението на дилемата. Изглеждаше толкова проста
Рейф се замисли над логиката на Мери и трябваше да скрие усмивката си. Чудеше се какво ще прави Марк с нея само след няколко години, когато тя стане една млада жизнерадостна жена.
Наближаваха рампата за качване, когато от една каруца се откъсна един варел, сгромоляса се на земята и бясно се затъркаля към Рейф и Мери.
— Внимавайте! — извика каруцарят, като разбра опасността.
Рейф чу предупреждението и едва успя да грабне Мери. Тя се вкопчи в него.
— Чичо Рейф! — изплака тя, поемайки си дъх, докато гледаха как варелът се удря в някакъв товар, струпан наблизо.
— Сега вече си в безопасност, скъпа — каза той, притискайки я до сърцето си. Не искаше да мисли какво можеше да се случи.
Мери трепереше, когато го целуна по бузата, и се сгуши в него.
Рейф бе обладан от грижовна нежност и в този момент напълно осъзна силната обич на Марк към неговите деца.
— Рейф! Мери! — Марк хукна назад по рампата, за да се увери, че те не са наранени.
— Всичко е наред — увери го Рейф.
Към тях се беше затичал и каруцарят.
— Здрави ли сте, сър? — попита той разтревожено.
— Добре сме — отговори Рейф.
Марк беше разярен. Вероятността Мери да бъде наранена го изкара извън кожата му. Обърна се към каруцаря:
— Можеше да стане много сериозно! Следващия път да си провериш добре товара, преди някой наистина да бъде наранен!
— Да, сър. — Каруцарят видя гнева, изписан на лицето на Марк, и бързо изчезна.
— Сигурни ли сте, че ви няма нищо? — попита отново Марк.
— Не се безпокой, папа. Чичо Рейф ме спаси — каза с възхищение Мари.
— Значи той е героят на деня, така ли?
Мери кимна с жизнерадостна усмивка на двамата мъже и те се запътиха към трапа на парахода. Рейф я държа в ръцете си, докато стъпиха безопасно на палубата.
Бранди беше вече се качила и крачеше към каютата си, когато чу предупредителния вик на каруцаря. Тя остави чантите си на палубата и се запъти бързо към стълбата точно навреме, за да види как един чернокос красив мъж спаси малкото момиче. Тя продължи да гледа, за да се увери, че всички са в безопасност, и остана очарована от това, което стана долу.
Бранди не можеше да чуе какво казва момиченцето, но сърцето й се разтопи, като гледаше как мъжът го взе в ръцете си, за да го предпази, и как то го прегърна и целуна по бузата. Тя предположи, че това е баща й, и завидя на нежните им взаимоотношения. Нейният баща беше починал, когато тя беше много млада, но все още си спомняше в каква безопасност се чувстваше винаги, когато той я прегръщаше.
Рейф, Марк, Джейсън и Мери обядваха в трапезарията. Когато свършиха, Луиза заведе двете деца в стаята им и ги сложи да спят.
Кевин Бера и Дан Лесег също се храниха на тяхната маса и когато гувернантката и децата си отидоха, те се заприказваха с Рейф и Марк.
— Ходихте ли вече на бара? — попита Кевин Бера Марк и Рейф, след като им се представи.
— Не, още не сме — отговори Рейф.
— Тогава ви очаква нещо приятно — каза им той.
— Какво е то?
— Ще имате възможност да се запознаете с Бранди тази вечер.
— Коя е тази Бранди? — попита Марк.
— Нима не сте чували за гоопожииа Бранди, най-добрата играчка на покер по цялата Мисисипи? — обади се ухилен Дан Лесег. — Снощи загубих от нея почти двеста долара.
— И се усмихвате? — Рейф беше изненадан от добродушното му отношение. Изглеждаше като мъж, който обича да печели, а не да губи.