— Ще разберете защо, след като се запознаете с нея.
— Тя, изглежда, е интересна.
— Бранди е повече от интересна. Елате с нас на бара. Тя би трябвало скоро да се появи и вие сами ще се убедите.
Рейф и Марк приеха поканата, като мислеха, че една добра игра на покер тази вечер ще им достави удоволствие. Рейф беше спечелил много пари предишната вечер и Марк с нетърпение очакваше реванш.
Всички станаха и се запътиха към бара за мъже. Докато вървяха, Кевин и Дан ги осведомиха за малкото, което знаеха за дамата комарджийка.
— Бранди е много загадъчна — рече Кевин. — Много малко се знае за миналото й.
— А и много мъже са се опитвали да я убедят да поиграе с тях на нещо повече от покер, но независимо от усилията им, Бранди се държи настрана от всякакви ухажвания. Отказва на всички — добави Дан.
Рейф беше заинтригуван. Започваше да вярва, че пътешествието до Сейнт Луис може да стане доста интересно.
Влязоха в бара и видяха, че той вече е препълнен. Група мъже стояха около една маса в дъното на помещението, съсредоточени в това, което ставаше там.
— Тя е тук — каза Кевин, посочвайки тълпата. Рейф и Марк бяха любопитни, но първо отидоха на бара заедно с Кевин и Дан, за да си вземат пиене. Рейф плати първите чаши и с уискита в ръце те си проправиха път, за да се присъединят към мъжете, които наблюдаваха развитието на играта.
Рейф и Марк успяха да си намерят места точно срещу масата, където беше жената, за която те вече толкова много бяха чули. Веднага им стана ясно защо мъжете не съжаляваха, когато губеха. Бранди беше достатъчно красива, за да отклони вниманието дори и на най-умелия играч на покер. Рейф огледа оценяващо Бранди.
Кожата й беше идеална, а от това, което можеше да види, фигурата й също. Той реши, че дори и без ружа и червилото тя е прекрасна. Доста време я наблюдаваше и установи, че наистина е добра в играта. Въпреки това той се гордееше със своите умения и нямаше да позволи на една жена да го бие на игралната маса.
— Имаш ли намерение да поиграеш малко на покер тази вечер? — Марк попита Рейф, макар че знаеше вече какъв ще е отговорът.
— За нищо на света не бих пропуснал тази възможност — усмихна се Рейф със заканителен вид, убеден че ще е доволен от вечерта.
— Също и аз.
Бранди се беше съсредоточила в картите си, но усети, че някой я наблюдава. Когато най-сетне спечели ръката и си прибра парите, тя вдигна поглед. Именно тогава срещна внимателния поглед на непознатия.
Бранди веднага позна човека с детето, които беше видяла на пристана. Тогава тя си беше помислила, че е много приятен и има вид на баща, но в този момент у него нямаше нищо бащинско. В действителност той беше много по-привлекателен, отколкото й се бе сторил първоначално. Мургавата му хубост излъчваше сила и нещо опасно. Беше доста над метър и осемдесет. Имаше широки и мощни рамене, които идеално изпълваха вталеното му сако. Бранди реши, че съпругата му е голяма късметлии ка.
— Добър вечер — каза тя с приветлив тон, предназначен единствено за него.
— Добър вечер, Бранди — казаха нетърпеливо в един глас Кен и Дан. Те стояха наблизо и помислиха, че тя се обръща към тях.
Рейф знаеше, че тя поздрави него, но само кимна леко в знак, че приема поздрава й.
Марк стоеше до него. Той се усмихна на размяната на поздрави. Реши, че Бранди е просто изключителен пример за женственост, и разбра, че вечерта ще е много интересна.
— Как сте? — попита тя Кевин и Дан, откъсвайки погледа си от непознатия, за да погледне към тях.
— О, много сме добре, а и на теб изглежда, че много ти върви — каза Кевин, кимвайки към спечеленото от нея.
— Вечерта беше доходна, но още е рано да се каже как ще завърши — отговори му тя. — Нали знаеш как е с Госпожа Късмет. В един момент е на твоя страна, а в следващия…
— Така е — измрънка Том Джаксън, едър мъж с очи като мъниста и оредяваща посивяла коса. Беше пил твърде много и загуби доста при последната ръка. — Бих желал Госпожа Късмет да ме намери тази вечер.
— Също и аз — каза един играч близо до Рейф и стана, отказвайки се от играта. — Лека нощ, Бранди.
— Лека нощ, Джеймз — усмихна му се тя, докато той се отдалечаваше към бара.
Рейф се настани в свободния стол, готов да изпита способностите си срещу тези на Бранди.
— Обичате ли да играете на покер, господин…? — попита Бранди, като размесваше картите. Движенията й бяха сигурни и ловки.
— Морган, Рейф Морган. О, да, обичам от време на време да изиграя по някоя ръка — отговори безгрижно той.
— Мизата, господа — каза тя и плъзна парите си към центъра на масата, след което започна да раздава.
Рейф и останалите четирима мъже хвърлиха парите си в центъра на масата и бяха готови за играта. Марк наблюдаваше, очаквайки удобен случай да се присъедини.