— Рано си се върнал — каза Либи, стана от мястото си и тръгна да го посрещне. Тя гледаше към него и не осъзна колко близо до стълбите се намираше. Либи пропусна най-горното стъпало и се олюля.
— Либи! — Рейф не беше далеч, когато тя падна, но не успя да стигне до нея навреме, за да я улови. Той видя с ужас как тя падна тежко и миг по-късно се озова до нея. — Добре ли си?
Либи лежеше неподвижно и това го разтревожи. Той я вдигна на ръце и изтича по стълбите, отвори вратата с ритник и започна да вика Джордж.
— Какво има? — Джордж се появи тичешком.
— Тя падна. Извикай лекаря! Не знам колко зле се е ударила! — нареди Рейф, докато вземаше стълбите по две наведнъж, за да я остави в стаята й.
Джордж изпрати един слуга да повика лекаря и друг, който да повика Бранди и Клер. След това отиде при Рейф, за да види дали може да направи още нещо. Рейф беше седнал в края на леглото, държеше ръката на Либи и й говореше тихо.
— Тя добре ли е?
— В съзнание е, но когато падна, си удари главата и затова искам лекарят да я прегледа.
— Ще се оправя — каза Либи с отпаднал глас. — Толкова е неприятно, че вече не виждам добре…
Рейф стисна ръката й.
— Ще трябва да се научиш да не бързаш.
— Но аз толкова се зарадвах, когато те видях. Зарадвах се, че се прибираш. Исках само да си поговоря с теб.
Думите й го трогнаха силно. Изглежда, че никой, освен Либи, не се интересуваше дали той си беше у дома или не.
— Е, говори тогава. Цял съм твой.
Двамата се бяха вглъбили в разговора си, когато Бранди и Клер влязоха задъхани в стаята.
— Мамо? — извика разтревожено Бранди, когато видя майка си да лежи на леглото.
— Тя ще ми се разсърди — каза Либи на Рейф, сякаш беше малко дете, което беше направило някаква беля.
— Може би за мъничко, но ще й мине бързо — отвърна той с лека усмивка.
— Какво стана? — попита Бранди и коленичи до леглото.
— Не гледах и паднах — обясни накратко Либи. — Рейф ме спаси.
Бранди погледна съпруга си с насълзени очи.
— Тя добре ли е?
— Малко е понатъртена, но не мисля, че има нещо счупено. Джордж ще повика лекаря, просто за всеки случай.
— Благодаря ти.
— Съжалявам, че това се случи.
— Аз също — каза Либи и направи гримаса. — Отсега нататък ще внимавам и ще стоя възможно по-далеч от тези стълби, освен ако с мен няма някой.
— Това е добра идея — заяви Рейф. — Харесва ми, когато жените тичат презглава към мен, но не точно по този начин.
Либи се разсмя и Бранди успя също да се усмихне. Те останаха с майка й, докато лекарят не се появи и не каза, че Либи има само няколко натъртвания, но ще се оправи скоро.
Когато лекарят си тръгна, Бранди и Рейф се оттеглиха в кабинета му на долния етаж. Рейф си наля чаша уиски и отиде до прозореца.
— Сега вече разбирам — каза той и отпи голяма глътка. Неизвестно защо тази вечер имаше нужда да се подсили с алкохол.
— Какво разбираш? — попита го любопитно Бранди.
— Разбирам защо се чувстваше толкова виновна, че си оставила майка си, докато работеше на кораба. Тя е много добра жена и се нуждае от някого, който да я наглежда, за да не й се случи нещо.
— Бях наела Алтея за тази работа, но ако нещо лошо се беше случило с мама по време на отсъствието ми, щеше да бъде ужасно.
— Е, добре е, че сега си тук.
Докато говореше, той гледаше през прозореца, обърнат с гръб към Бранди, и тя не знаеше дали той наистина мислеше онова, което току-що бе казал.
Рейф продължи да пие цяла нощ, което беше твърде необичайно за него. Той не разбираше странното чувство, което го беше обзело. Инцидентът с Либи го беше накарал да се почувства безпомощен. Той се разкъсваше вътрешно, че я бе видял да пада, а не бе могъл да я предпази. Единственото хубаво нещо във всичко това беше, че тя не бе получила сериозни наранявания.
Когато Рейф се прибра в спалнята, Бранди отдавна си беше легнала. Той се съблече тихо, защото знаеше, че тя е заспала. Но когато легна до нея, изпита непреодолимо желание да я докосне, да усети как топлината й го заобикаля, да проникне в нея и да забрави за всичко, освен за сладостта на сливането.
Никой от двамата не продума, когато Рейф посегна към Бранди. Той потърси безмълвно устните й, мекотата на шията й, пълнотата на гърдите й. Тя го притисна към себе си, като се наслаждаваше на хармонията, която се бе възцарила между тях тази нощ. Бранди не смееше да я постави под въпрос. Нe й се искаше да развали мига на сливането им.
Когато той най-сетне се намести върху нея и я облада, тя го пое дълбоко в себе си и двамата започнаха да се движат едновременно, даваха и споделяха, докато екстазът не ги погълна. Заспаха с вплетени ръце и крака.