Измина почти цяла седмица, преди Либи да стане от леглото и да започне отново да се движи свободно; още една седмица измина, преди да настъпи денят, в който Клер трябваше да се премести да живее в дома на Марк. Марк дойде да я вземе и тя се сбогува с Бранди.
— Ще ми липсваш. — Клер прегърна приятелката си.
— Ако някога пожелаеш да играеш покер, обади ми се — каза Бранди.
— Добре. Ще ти се обаждам от време на време.
— Разбира се. Ще си мисля за теб.
— Толкова се радвам, че двамата с Рейф сте щастливи. Много е хубаво, че всичко се нареди толкова добре за вас.
— Аз също се радвам — каза Бранди, без да обръща внимание на Вината, която изпита при тази лъжа. Клер не знаеше нищо за сделката й с Рейф и не трябваше да разбере за нея. Никой друг не трябваше да знае какво измъчваше Бранди.
На следващата седмица Рейф замина по работа и времето започна да минава бавно за Бранди. Дните й бяха спокойни, но нощите й се струваха безкрайни. Бранди винаги бе смятала, че една такава почивка ще бъде добре дошла за нея, но сега откри, че й липсва топлината на тялото на Рейф до нейното, вълнението от ласките му и екстазът, който двамата споделяха. Понякога тя се улавяше, че си мечтае за истинска връзка с Рейф, в която е жена, обичаща и обичана. Често тя откриваше, че си мисли за него, че копнее за целувките му или дори само за звука на гласа му. Майка й не преставаше да й говори за него, да й повтаря колко прекрасен е Рейф. Когато най-сетне чуха, че файтонът му се завръща, двете с Либи изскочиха бързо навън, за да го посрещнат. Този път Либи прояви здрав разум и остана на верандата.
Когато ги забеляза да стоят и да го чакат пред дома му, Рейф усети как нещо в сърцето му трепна. Той погледна надолу към пакетите, които носеше, и се запита защо изпитваше такова нетърпение да им даде подаръците, които им бе купил. Миналия ден той бе прекарал няколко часа в търсене на подходящия подарък за Либи и най-накрая бе успял да намери един красив бродиран шал, който щеше да й отива чудесно. Рейф знаеше, че тя не притежава нищо подобно, и затова й го купи, без да мисли за цената. За Бранди пък беше купил гравирана кутия за бижута и се надяваше, че тя ще я хареса.
Файтонът спря й Рейф скочи на земята и тръгна към двете жени.
— Здравей, Бранди… Либи.
— Добре дошъл у дома, Рейф — каза тихо Бранди, като не знаеше точно как трябва да се държи с него. Като го видя, пулсът й се ускори.
— Това е за теб — каза той и целуна леко жена си, докато й подаваше подаръка. След това се обърна към Либи и не можа да се въздържи да не се усмихне.
— Крайно време беше да се прибереш у дома — заяви Либи и го целуна звучно по бузата.
— Липсвах ли ти?
— И още как. Тук беше твърде тихо без теб.
Откровеността й го накара да се ухили.
— Това е за теб — каза той и й подаде другия пакет.
— Купил си подарък и за мен? — Либи не можеше да повярва на очите си.
— Надявам се, че ще ти хареса. — Рейф зачака Либи да отвори пакета, за да види реакцията й.
— Знам, че ще ми хареса, каквото и да е, защото е от теб — увери го тя, докато развързваше панделката. Когато най-накрая отвори кутията, тя зяпна от удивление. — О, Рейф… Това е най-хубавият подарък, който някога съм получавала.
Либи вдигна очи към Рейф и погали меката тъкан на шала.
— Харесва ли ти?
— Прекрасен е. Ти си истинско съкровище… — Тя го целуна отново по бузата и отиде да покаже на Бранди подаръка си.
Одобрението на Либи внезапно накара Рейф да се почувства висок като планина и изпълнен със сили да победи цяла армия. Той погледна към Бранди и забеляза трогнатото й изражение.
— Харесва ли ти подаръкът? — попита я той.
— Да, много е красив… — Тя беше притиснала кутията за бижута към сърцето си, но не подаръкът на Рейф, а държанието му към майка й я беше трогнало толкова силно. Докато го гледаше, Бранди виждаше един мъж, който обичаше малките деца, който беше нежен и който проявяваше загриженост към една стара, крехка, беззащитна жена; мъж, който беше прекрасен любовник и който не можеше да бъде суров като онзи Рейф Морган, който я беше изнудил да се омъжи за него.
В този момент нещо сякаш разцъфна в сърцето й и
Бранди узна една ужасна истина. По някакъв начин този мъж бе успял да покори сърцето и. Тя го обичаше.
Внезапно изпита нужда да се отдалечи от него и тръгна към къщата.
Няколко часа покъсно всички се събраха за вечеря и Либи се появи с новия си шал.
— Реших, че тази вечер може би ще ми бъде малко хладно — каза тя на Рейф с горда усмивка.