Всички знаеха, че нощта щеше да бъде топла, но това нямаше значение. Либи беше щастлива.
След вечерята Либи се прибра в стаята си, а Рейф отиде в кабинета си. Бранди се зачуди дали да се качи в спалнята им и да го изчака там, но толкова отчаяно й се искаше да поговори с него, да му каже колко много означаваше за нея отношението му към майка й, че реши да отиде при него веднага.
— Рейф?
Той вдигна глава от документите, които преглеждаше, и я погледна въпросително.
— Исках само да ти благодаря за това, че се държиш толкова добре с мама. Знаеш колко много те обича тя. Благодаря ти. Никой не се е държал така с нея досега.
— Майка ти е една от най-добрите жени, които някога съм срещал. Харесвам я.
— А твоята майка се е справила добре, като е отгледала син, който проявява толкова голяма загриженост към нуждите на другите.
При споменаването на майка му Рейф се сви. Невъзможно му беше да мисли за Либи и за майка си по един и същ начин. В продължение на известно време той се бе радвал на чувството, че отново има семейство, но споменаването на майка му накара споменът за миналото му да се стовари с пълна сила върху него.
— Знаеш ли, странно е — продължи Бранди, докато сядаше на стола до бюрото му, — че никога не си ми говорил за майка си. Каква е била тя?
— Имам си причини да не говоря за майка си.
Бранди долови грубостта в тона му и бе изненадана.
— Не сте ли се разбирали с нея?
Рейф не искаше да събужда спомените. Трябваше да затръшне вратата пред тях и пред Бранди. Не можеше да й позволи да се доближи толкова много до него. Беше живял без семейство в продължение на толкова много години и не му се искаше точно сега да променя това. Сам си му беше много добре.
— Искаш да знаеш за майка ми — каза хладно той. — Какво искаш да знаеш? Как тя мамеше баща ми при всеки удобен случай? Как го унижаваше публично?
— Съжалявам, не знаех за това. — Тя долови болката и гнева в гласа му и искаше да каже или да направи нещо, за да му помогне, но знаеше, че това е невъзможно.
— Има още много неща, които не знаеш. Искаш ли да ти ги разкажа? — Той не изчака да чуе отговора й, а продължи веднага: — Причината онази спалня на втория етаж да стои заключена е, че в нея е баща ми намерихме майка ми в леглото е друг мъж.
Бранди го зяпна шокирана от думите му. Тя си представяше какъв е бил ефектът, който една такава сцена е имала върху малкото момче. Прииска й се да прегърне Рейф и да му помогне да преодолее ужаса, който изглежда все още се криеше някъде в душата му, но леденостуденото му изражение я накара да замръзне на мястото си.
— А съседната стая? — Той посочи с ръка към кабинета на баща си, преди да продължи. — Това е стаята, в която баща ми реши, че не може да живее без майка ми, след като тя ни напусна. Това е стаята, в която той избра да сложи край на живота си. Да, права си. Аз не говоря за майка си. Тя почина няколко години след баща ми и аз не оплаквам загубата й.
— Но твоето семейство… — Той все трябваше да има лели и чичовци, които го обичаха. Все имаше някой, който…
— Нямам семейство и така ми харесва. Не си мисли, че смятам да променя това, защото аз нямам подобно намерение.
— Просто се надявах, че…
Рейф я прекъсна рязко.
— И двамата знаем защо си тук. В нашата връзка няма нищо повече. Ако се държа добре с майка ти, докато тя живее в дома ми, то е, защото това ми харесва и това е единствената причина. А сега би ли ме извинила. Имам работа.
Отблъсната толкова студено, Бранди излезе от кабинета и остави Рейф сам. Тя бе отишла да се види с него в такова добро настроение, дори си бе позволила слабата надежда, че той започваше да изпитва някакви чувства към нея. Само че се беше оказало, че се е държала като глупачка. Рейф не я обичаше и никога нямаше да я обикне. Бранди успя да задържи сълзите си, докато не се прибра в спалнята си. Не можеше да позволи на Рейф да разбере, че беше влюбена в него.
Гаденето започна рано една сутрин, няколко седмици по-късно. Отначало Бранди си помисли, че просто се беше разболяла, и този ден остана да лежи по до късно. Когато същото се повтори и на сутринта през следващите два дни, но неизменно изчезваше към обяд, тя започна да се досеща за причината. Беше благодарна, че Рейф излизаше от къщата толкова рано и не можеше да забележи издайническите признаци.
Бранди преброи трескаво дните от последния си цикъл и вече не можеше да отрече истината. Беше забременяла.
Бе обзета от отчаяние и мрачно предчувствие. Тя искаше това дете — нейното и на Рейф. Но сделката, която беше сключила с него, я принуждаваше да се откаже от бебето. Тя не можеше да каже на никого за бременността си — нито на майка си, нито на Рейф, нито на слугите. Налагаше се да се преструва, че всичко е наред, и да намери начин да се измъкне от онова, което й беше подготвила съдбата. Все трябваше да има някакъв изход.