Нощ след нощ тя се молеше отчаяно за просветление, за начин, по който да изплати дълга си и да се освободи от оковите на сделката си с Рейф, да получи свобода за себе си и за детето си. Всичко се свеждаше до парите. Трябваха й пари, за да спаси бебето си, но парите бяха единственото нещо, което Бранди не притежаваше.
Тогава тя си спомни разговора си със Сам Фостър на приема по случай сватбата й с Рейф. Той й бе казал, че ако някога отново реши да се включи в игра на покер, просто трябва да му се обади.
Покер… покер… Бранди беше уверена, че тъкмо в това се криеше спасението и.
Тя започна да обмисля плана си. Ако действаше предпазливо, можеше да събере достатъчно пари, за да се включи в играта. Големият проблем щеше да бъде да се свърже със Сам и да уреди играта така, че Рейф никога да не разбере. Бранди не искаше той да знае какво беше намислила. Не искаше той да знае дори, че беше бременна. Тя възнамеряваше да спечели дсхгтатъчно на покер, за да изплати дълга си, след което щеше да се освободи завинаги от Рейф и от измамния си брак с него.
Двадесет и пета глава
Рейф стоеше до перилата на кораба, загледан в отминаващия бряг. След сцената в кабинета отношенията му с Бранди се бяха напрегнали и сега той се радваше, че му се беше наложило да отиде до Нови Орлеан и нямаше да си бъде у дома известно време. Имаше нужда да помисли.
Той си спомни за онази вечер и в съзнанието му изплува изражението на Бранди, когато й бе казал, че няма семейство и че не възнамерява да променя това. Рейф почувства отново болката, която беше изпитал някога. Едва в този миг той бе осъзнал колко затворен бе животът му и колко строго бе контролирал чувствата си през всичките тези години.
Рейф се смъмри мислено. Той не разбираше какво се беше случило с него. Почти му се искаше Марк да беше тук, за да си поговорят двамата, но нямаше как да се довери на Марк, без да му каже цялата истина — а това можеше да се окаже твърде неприятно. Рейф знаеше колко много Марк харесваше и уважаваше Бранди и можеше да си представи какво щеше да му каже приятелят му, когато разбереше за „сделката“.
Рейф се намръщи и тръгна към трапезарията за вечеря, но по пътя промени решението си и тръгна към мъжкия бар. Точно в този момент му се струваше, че уискито ще му се отрази по-добре от храната.
Една чаша последва първата, след това дойде третата и вече минаваше полунощ, когато Рейф реши, че ще изпие още едно питие, преди да се прибере в каютата си. Той се бе настанил сам на една усамотена маса и през цялото време бе пил и мислил, въпреки че нито едното, нито другото не му бе помогнало кой знае колко. Той само се беше объркал още повече и настроението му се беше помрачило допълнително.
Тъкмо се готвеше да си тръгне, когато чу неколцина от посетителите на бара да си говорят за госпожица Бранди. Той се облегна в стола си и се заслуша в разговора им. Те говореха колко красива е Бранди, колко е недостъпна. Всички в бара се съгласиха единодушно, че мъжът, който спечелеше сърцето й, щеше да бъде голям късметлия. Рейф беше доста пиян и се изкуши да се присъедини към тях и да им се представи като съпруг на жената, за която говореха, но въпреки това остана да седи на мястото си още по-объркан отпреди.
Когато най-накрая се прибра в каютата си, вече се зазоряваше. Той се хвърли върху леглото, както си беше облечен, и потърси с ръка жената, която беше оставил в имението си. Когато осъзна колко празно беше леглото му, той бе разтърсен до дъното на душата си и бе изправен пред истината за своя живот и своите чувства.
Рейф желаеше Бранди повече, отколкото бе желал която и да било жена през живота си. Достатъчно беше само да я докосне и вече не можеше да се спре да не я пожелае.
Рейф се намръщи в тъмнината. Дали я обичаше? Преди няколко месеца тази мисъл щеше да го разстрои силно, но точно сега, докато лежеше сам в тъмнината, това не можеше да се случи. Той остави мислите си да се насочат към Бранди и спомените, които двамата бяха създали заедно. Спомни си първия път, когато я беше видял на борда на „Гордостта на Нови Орлеан“, колко красива бе изглеждала тя тогава и колко добре бе играла покер. Той се сети за опасния й сблъсък с Джаксън и по челото му изби студена пот, когато осъзна, че през онази нощ Бранди се беше разминала на косъм със смъртта. Рейф си пое дъх на пресекулки. Ако нещо се бе случило с нея тогава, той никога не би имал възможността да познае щастието от любовта й. Спомни си и за пияния Джоунс и се ядоса, че другият мъж я беше докоснал. Бранди беше жена, която трябваше да бъде обичана, а не нагрубявана. Споменът за първата им целувка, когато тя го беше спасила от Лори Димърз, го накара да се засмее и в този миг Рейф намери отговора на въпроса, който го бе измъчвал в продължение на дни.