Рейф се усмихна в тъмнината. Бранди беше всичко онова, което бяха казали мъжете в бара, и дори нещо повече. Той й се възхищаваше повече, отколкото на която и да било друга жена. Майка му беше лъжкиня, но Бранди бе честна. Майка му не знаеше значението на думата чест, но Бранди бе изпълнила всяко дадено обещание. Тя беше любезна и нежна, смела и умна. Духът и не можеше да бъде прекършен и Рейф най-сетне си призна, че беше влюбен в нея. Той искаше да прекара остатъка от живота си заедно с нея, да я обича и да я направи щастлива.
Когато малко след това заспа, той сънува Бранди и сънищата му бяха много сладки. Рейф стана след няколко часа и започна да съставя план как да подходи към красивата си съпруга. Но всяко нещо е времето си. Първо трябваше да си свърши работата колкото се можеше по-бързо и да се прибере у дома. Искаше да говори с нея, да й каже, че я обича и че иска бракът им да бъде истински — завинаги. Тази мисъл го вълнуваше и той изгаряше от нетърпение да се завърне в плантацията си.
Рейф нае стая в хотела и изпрати съобщение на човека, с когото имаше среща, че го моли да се видят още същия следобед. Той бе казал на Бранди, че ще отсъства една седмица, защото бе имал намерение да се срещне и с други хора, но сега единственото нещо, което имаше значение за него, бе да се върне у дома при красивата си жена. Когато бе уведомен, че партньорът му може да се срещне с него още същия ден, Рейф остана много доволен. Ако всичко вървеше добре, той щеше да си бъде у дома на следващата вечер. Тази мисъл му се струваше много приятна. Две нощи без Бранди му бяха напълно достатъчни; три щяха да бъдат опустошителни.
Оставаха му няколко часа до срещата и Рейф реши да убие времето, като отиде на пазар. Като се изключеха цветята, които й беше купил на кораба, той никога не я беше ухажвал така, както тя заслужаваше да бъде ухажвана. Затова сега той тръгна да обикаля магазините с надеждата да намери нещо, което ще напомня и на двама им за важността на това пътуване и как той най-накрая бе осъзнал, че я обича.
Рейф знаеше, че Бранди вероятно все още се чувства наранена от студенината и жестокостта, с които той се беше отнесъл към нея онази вечер в кабинета си. Той съжаляваше за поведението си повече, отколкото можеше да изрази с думи, но знаеше, че не може да върне времето назад. Тогава се бе уплашил от силата на онова, което беше почувствал, и се беше опитал да се защити, като я отблъсне колкото можеше по-далеч от себе си. Не си беше позволявал такава интимност с никого след предателството на майка си и да се научи да се доверява отново щеше да му бъде доста трудно. Но колкото и трудно да бъдеше, той искаше да има бъдеще заедно с Бранди, така че щеше да му се наложи да се научи. Рейф се надяваше само, че тя го харесваше достатъчно, за да му помогне да се справи.
Докато обикаляше улиците на Нови Орлеан и си мислеше как ще се прибере у дома, той все не можеше да се отърси от една мисъл. Рейф не беше разголвал душата си пред никого след смъртта на баща си и все още съществуваше възможността Бранди да се подиграе с него, когато се върне и й каже, че я обича. Тази възможност го тревожеше, но той бе открил, че мисълта за живот без Бранди е много по-непоносима. Той искаше тя да бъде негова жена само защото я обичаше и защо то тя също го обичаше.
Докато минаваше покрай един малък магазин за порцелан и кристали, Рейф забеляза на витрината изложено едно кристално сърце. Реши, че сърцето е идеалният символ на любовта му към Бранди. Бе пазил сърцето си в продължение на толкова години от страх то да не бъде разбито. Когато се върнеше при Бранди, Рейф щеше да й даде крехкото кристално сърце и да я помоли да го пази, защото то беше символът на неговата любов към нея.
Няколко минути по-късно той отново беше на улицата, стиснал в ръка малкото пакетче. Докато се отправяше за деловата си среща, Рейф се усмихваше. Той направо изгаряше от нетърпение да се прибере у дома.
Бранди беше нервна, но правеше всичко по силите си да прикрие това. През целия ден тя бе изглеждала съвсем спокойна, а сега оставаше съвсем малко време.
Тя преглътна тежко и сложи ръка на все още плоския си корем. Запита се дали постъпваше правилно, но осъзна, че нямаше друг избор. Рейф й беше отнел възможността да избира, когато я беше принудил да се омъжи за него. Ръцете й трепереха и тя положи голямо усилие да овладее нервността си.