Всичко се нареждаше чудесно. Нямаше за какво да се тревожи. Планът й бе хрумнал през нощта, когато се бе молила да намери изход от ужасното положение, в което се намираше. Тя беше бременна с детето на Рейф и трябваше да намери начин да му се издължи, за да не бъде принудена да изостави бебето си след раждането му. Отчаянието й бе родило идеята да се свърже със Сам Фостър и тя му беше изпратила дискретно съобщение в деня, я който Рейф бе отпътувал. Сам й беше отговорил още на следващия ден. Съпругата му беше отишла да посети болната си леля и следващата вечер щеше да бъде идеалният момент за една игра на покер — ако тя можеше да участва.
Бранди бе казала на слугите, че е поканена на вечеря у семейство Фостър, което донякъде беше вярно, и сега беше почти готова за тръгване. Тя бе успяла да събере достатъчно пари, за да влезе в играта, и се молеше да спечели рано една-две ръце, за да увеличи финансовите си възможности. Майка й си беше легнала, така че не се налагаше да дава обяснения на никого. Бранди беше облякла една от роклите, с които бе играла хазарт на кораба, файтонът щеше да я чака в седем и половина, така че й оставаха само няколко минути.
Бранди застана пред огледалото и се загледа в отражението си; искаше й се да се увери, че изглежда възможно най-добре. В бележката си Сам я бе уверил, че нито един от поканените за играта мъже не познаваше Рейф, така че самоличността й нямаше да бъде разкрита.
Бранди беше единствената, която приемаше тази вечер сериозно, и то само защото бъдещето й зависеше от това, дали щеше да спечели. Трябваше да се справи. Нямаше друг избор. Как иначе щеше да се изправи срещу онова, което я очакваше? Как щеше да каже на майка си при какви условия се беше омъжила за Рейф? И което беше най-лошото, как щеше да изостави собственото си дете? Отчаянието й даде нови сили и тя си сложи малко парфюм и се огледа за последен път в огледалото, след което можеше да излезе от спалнята.
Рейф не си спомняше кога за последен път се беше вълнувал толкова силно от завръщането си у дома. Скоро щеше да бъде с Бранди. Само това имаше значение за него.
Пътуването по реката сякаш бе продължило цяла вечност, но най-накрая корабът бе пристигнал в Начез и сега му оставаше съвсем малко до плантацията. У дома… Сега той с право можеше да нарече имението свой дом. Преди, като се прибираше в Белерайв, понякога го бе наричал свой дом, но сега за първи път думата имаше смисъл за него.
Рейф не можеше да отрече, че беше нервен. Нямаше да му бъде лесно да разкрие душата си пред Бранди, но той възнамеряваше да направи всичко необходимо, за да й покаже, че я обича и че иска бъдеще с нея.
Струваше му се, че файтонът се движи като охлюв, и Рейф се изкушаваше да каже на кочияша да кара по-бързо, но успя да се овладее. Само след няколко минути щеше да бъде отново при нея. Той се усмихна.
Рейф погледна към пакетчето, което държеше в ръката си. Не бе го пъхнал в багажа си от страх, че може да се счупи, а той не можеше да позволи подобно нещо. Кристалът беше символ на неговия живот и на чувствата му към Бранди. Той пъхна пакетчето в джоба си.
Започваше да се смрачава и Рейф очакваше с нетърпение една дълга и спокойна вечер.
Когато файтонът спря пред къщата, Рейф скочи пъргаво на земята и се втурна вътре, изненадвайки Джордж, който не го беше очаквал.
— О, господин Рейф… Това сте вие — поздрави го старият иконом. — Рано се върнахте, сър.
— Знам — отвърна Рейф и се усмихна щастливо на стареца, който бе преживял толкова много с него. — Жена ми ми липсваше. Тя горе ли е?
— Да, сър. — Джордж реши, че е много хубаво, че господарят му се е върнал навреме, за да придружи госпожата на вечерята у семейство Фостър.
Рейф се втурна нагоре по стъпалата, като ги вземаше по две наведнъж. Трябваше да види Бранди. Искаше да я целуне. Имаше нужда да види изражението й, когато й дадеше кристалното сърце.
Вратата на спалнята им беше затворена и той дори не се спря да почука. Без да се замисли, отвори вратата и влетя в стаята.
— Рейф! — извика Бранди и изпусна шишенцето с парфюм, което държеше.
— Бранди, аз… — започна той, но спря, когато забеляза виновното изражение на лицето й. Сърцето му се сви, като забеляза, че тя беше облякла една от роклите, с които бе играла покер, и стоеше пред огледалото очевидно готова да излезе — но къде?
Отдавна отминали събития изплуваха мигновено в съзнанието му и Рейф си спомни за сцената с майка му. Тя се появи пред очите му с кристална яснота — колко ужасен се беше почувствал, когато я бяха намерили гола в леглото с другия мъж, колко нещастен бе, докато слушаше караницата й с баща му, колко го бе заболяло, когато бе разбрал, че тя никога не го беше искала и никога не го бе обичала.