— Какво правиш? — попита той, като се опитваше да разбере какво става.
— Нищо… просто пробвах една стара рокля и нищо повече — излъга Бранди, но не можа да прикрие нервността си. — Върнал си се рано.
— Очевидно — изръмжа той, когато забеляза чантичката й върху леглото. Той се озова там с две крачки, сграбчи я и изсипа съдържанието й — всичките пари, които тя бе събрала за тази вечер. — Смяташ да излизаш, така ли?
Рейф вдигна очи към нея, видя тревогата в погледа й и бе изпълнен с гняв. Бе мислил, че тя е различна от останалите жени. Бе смятал, че я обича. Ама че глупак!
— Отговори ми! — изръмжа той и хвърли чантичката й встрани с гневно движение, при което парите се разпиляха из цялата стая.
Бранди забеляза гневния му поглед и осъзна, че нямаше смисъл да се опитва да го лъже. Тя дори не си беше помислила, че той може да се върне по-рано, но точно това се бе случило и Рейф я бе изненадал. Нямаше друг избор, освен да му каже истината. Тя повдигна предизвикателно брадичката си.
— Да, щях да излизам! — отвърна троснато тя; гневът й беше също толкова силен колкото и неговия, но по различни причини. Тя бе искала да спаси бебето си, а сега вече нямаше никаква надежда за успех. — Трябваше да бъда домакиня на една игра на покер в дома на Сам Фостър.
— Сам Фостър?
— Той ми е стар приятел. Често е играл с мен на кораба и на приема ми каза, че ако някога пожелая отново да играя, трябва само да му се обадя. Госпожица Бранди щеше да се завърне тази вечер. Залозите щяха да бъдат големи и аз се молех да спечеля, и то много, за да мога да се измъкна от този лъжлив брак!
Думите й го вбесиха още повече. Той се беше влюбил в нея, а тя искаше само да се отърве от него!
— Е, госпожо — каза Рейф с тих и заплашителен глас, — щом сте толкова твърдо решена да се отървете от този брак, защо да не се постараем да ускорим това?
Той хвърли сакото си и започна да разкопчава ризата си, докато вървеше бавно към нея като хищник към плячката си.
— Не… Рейф… — тя отстъпи назад.
— О, да. Ти сама го каза. Искаш да се измъкнеш, а ние прекрасно знаем какви са условията на сделката ни, нали? Знам много добре как да те измъкна от този „лъжлив брак“…
Той стисна китката й в желязна хватка и я дръпна върху леглото. Тази вечер нямаше да позволи да му бъде отказано.
Бранди усети, че й прилошава. И преди беше виждала Рейф ядосан, но никога чак толкова. Сега той бе обзет от студен бяс, който я плашеше.
— Рейф…
— Няма нужда от приказки — прекъсна я той. — И без това нямаме какво повече да си кажем.
Рейф легна до нея и започна да опипва тялото й през роклята. Той бе имал намерението да я унижи, да я накара да разбере какво бе направила с него с предателството си, но когато притисна тялото й към своето, гневът му се изпари и бе заменен от изгаряща страст. Бранди беше негова…
Бранди се бе страхувала, че в гнева си Рейф може да я нарани, но при допира на устните му върху нейните, първо твърди и властни, а след това нежни и приласкаващи, тя усети как се разтреперва, само че този път не от страх. Макар да знаеше, че той не я обича, не можеше да отрече нуждата, която изпитваше от него.
Дрехите му бяха захвърлени встрани, роклята й — разкъсана, но никой не забеляза това. Нуждата им да бъдат заедно беше твърде голяма, за да се вълнуват от подобни дреболии. Нищо не можеше да ги раздели.
Ръцете на Рейф върху тялото й възбуждаха неимоверно Бранди и тя отвърна на ласките му в желанието си да го възбуди по същия начин. Тялото му се притисна силно към нейното и тя го прие с готовност, когато той проникна в нея. Сношението им беше трескаво и отчаяно. Подтиквани от страсти, които не можеха да контролират, двамата отчаяно търсеха физическо освобождаване.
Обикновено когато свършеха да се любят, оставаха да лежат един до друг и да се наслаждават на близостта си. Но не и този път.
Когато страстта на Рейф се охлади и той си възвърна здравия разум, усети как се вледенява вътрешно. Гневът му се беше изпарил напълно и сега той не изпитваше нищо към Бранди — абсолютно нищо.
Рейф се отдръпна безмълвно и започна да събира дрехите си. Той се облече, взе сакото си в ръка и излезе от стаята. Тази нощ щеше да спи в кабинета си.
Бранди бе искала да се вкопчи в него и да му попречи да стане от леглото, но не бе посмяла да го направи. Внезапно тя се беше почувствала разголена и беззащитна пред него и бе дръпнала завивките, за да се покрие. Когато той затвори тихо вратата след себе си, тя се ужаси повече отколкото ако я беше затръшнал гневно.