Бранди беше способна да се справи с изблик на гняв, но не знаеше дали би успяла да се справи със студено безразличие.
Когато остана сама, тя не можа да сдържи сълзите си. Цялото й тяло се разтресе от хлипанията и, когато тя осъзна, че повече нямаше връщане назад. Крехката им връзка беше напълно унищожена и единствената й възможност да намери доспатъчно пари, за да изплати дълга си към Рейф, беше пропиляна. Тя се питаше как щеше да оцелее сега.
Рейф слезе долу и видя, че файтонът чака пред вратата.
— Джордж!
Икономът се появи почти мигновено. Бе очаквал да види Рейф в добро настроение и се изненада, когато забеляза мрачното му изражение.
— Да, сър?
— Изпрати съобщение на Сам Фостър, че Бранди няма да може да го посети тази вечер, и освободи файтона. Тази вечер никой няма да ходи никъде.
— Веднага, господине.
— Ще бъда в кабинета си и не искам да бъда притесняван — от никого. Ясно ли е?
— Да, господине.
Рейф влезе в кабинета си и заключи вратата след себе си. Докато вървеше към бюрото си, той хвърли сакото си върху един стол. Малкото пакетче изпадна от джоба му и напомни на Рейф колко щастлив и развълнуван се бе чувствал, бързайки да се прибере в дома си.
Той се втренчи в кутийката и след малко запали лампата и отиде да вдигне пакетчето. Докато го държеше в ръката си, погледът му бе изпълнен с отвращение. Рейф си наля чаша уиски и я пресуши на един дъх. След това напълни отново чашата, седна зад бюрото си и захвърли пакетчето върху него.
След няколко часа и още много чаши уиски той най-накрая отвори кутийката. Докато гледаше кристалното сърце, Рейф ругаеше себе си заради глупостта, че бе повярвал, че Бранди е по-различна от останалите жени.
Как бе могъл да забрави уроците, които бе научил през всичките тези години? Никога вече нямаше да забрави… никога.
Рейф извади кристалното сърце от кутийката. То беше студено и това напълно отговаряше на момента. За миг той си спомни колко развълнуван се беше почувствал, когато го бе забелязал на витрината на магазина, и в изблик на неовладян гняв запрати с всичка сила кристала срещу стената. Сърцето се разби на хиляди малки парченца, които паднаха на пода.
Рейф бе мислил, че унищожаването на сърцето щеше да му донесе облекчение, но се почувства само празен и самотен. Той изпи още една чаша уиски и зачака настъпването на утрото.
Когато слънцето озари източния хоризонт, той излезе от кабинета си и повика Джордж.
— Искам днес да отвориш заключената спалня и да се погрижиш вещите на госпожица Бранди да бъдат пренесени в нея.
— Искате тя да се премести в заключената стая? — повтори Джордж, шокиран от нареждането на господаря си. Никой не бе влизал в тази стая от години.
— Точно това казах. През по-голямата част от деня ще отсъствам. Погрижи се всичко да приключи, преди да се прибера довечера.
— Да, господине.
Бранди прекара спокойно деня с майка си. Тя й каза, че Рейф се бе върнал по-рано и че сега беше по работа някъде из плантацията. Либи изрази желанието си той да се върне по-скоро, за да го види. Бранди не каза нищо.
Към средата на следобеда Бранди се почувства изморена и тръгна към спалнята да подремне. Докато вървеше по коридора, тя забеляза, че вратата на заключената спалня беше отворена. Обзета от любопитство, Бранди влезе да види какво ставаше там. Една от прислужничките се беше заела да слага чисти чаршафи на леглото.
— Тилда, защо е отворена тази спалня? Рейф ми каза, че винаги я държите заключена.
— Знам, госпожо, но тази сутрин господин Рейф каза да изнесем нещата ви от спалнята му и да ги сложим тук.
Бранди усети как кръвта напуска лицето й и се втренчи в прислужничката, но успя да се окопити бързо.
— Да, да, разбира се. Точно така. Мислех да полегна малко, така че предполагам, мога да го направя тук.
— Да, госпожо. Вече сложих дрехите ви в гардероба.
— Благодаря ти.
Прислужничката излезе бързо и Бранди обиколи бавно стаята, в която Рейф и баща му бяха открили майка му с друг мъж. Тя почти можеше да си представи ужаса на сцената и осъзна защо Рейф я беше пропъдил в тази спалня — той явно смяташе, че тя не беше по-добра от майка му.
Сърцето й се сви от болка, но въпреки това тя знаеше, че така беше най-добре. Ако бъдеха разделени по този начин, тя щеше да успее да скрие бременността си още известно време, а сега Бранди се нуждаеше отчаяно от повече време… Време да намери начин да реши проблема си… време да спаси бебето си и себе си…
Тя седна предпазливо в края на леглото, след което се отпусна по гръб. Въпреки че беше изтощена, сънят не идваше.