О, боже! Круппе срещна погледа на Мийзи, видя страха и тревогата й.
— Мийзи, веднага иди при Кол.
Тя кимна. Беше пребледняла.
Тълпата пред нея се раздели. Защото, както казват джадроубите, дори пиян се плаши от глупака, а пияни или не, никой не беше достатъчно глупав да се изпречи на пътя на тази жена.
Мечът на Пикър лежеше на масата със зацапан с изсъхнала кръв връх. Анци беше оставил своя къс меч до него. Две неми свидетелства на дневния ред на това импровизирано съвещание.
Блупърл седеше в единия край на дългата маса и оправяше главоболието си с халба ейл. Бленд беше до вратата, скръстила ръце и облегната на рамката. Малът седеше в стол вляво от Блупърл, коляното и бедрото му трепереха нервно, а лицето му се беше стегнало в безизразна маска; не искаше да погледне никого в очите. До опърпания гоблен, датиран от времето, когато това място все още било храм, стоеше Дюйкър, някога Имперски историк, сега — грохнал старец.
Всъщност Пикър бе малко изненадана, че бе приел поканата да дойде. Навярно някаква утайка на любопитство тлееше все още в пепелищата на душата му, макар да изглеждаше повече заинтересуван от избелялата сцена на гоблена с въздушната флотилия от дракони, приближаващи се към храм като този, в който бяха.
Никой като че ли не изглеждаше готов да заговори. Типично. Задачата винаги падаше в краката й, като ранен гълъб.
— Убийци от Гилдията са се задействали по договор — заяви тя преднамерено грубо. — Мишени? Поне аз, Анци и Блупърл. По-вероятно всички ние, партньори. — Помълча, изчакваше да чуе възражения. Нищо. — Анци, да сме отхвърляли оферти за това място?
— Пикър — отвърна фалариецът със същия тон, — никой никога не е правил оферта за това място.
— Чудесно — отвърна тя. — Тогава някой да е засякъл слух, че стария култ към К’рул се възражда? Някой Върховен жрец някъде из града да иска да си върне храма?
Блупърл изсумтя.
— Какво би трябвало да ни каже това? — попита го рязко Пикър и го изгледа ядосано.
— Нищо — измърмори напанският маг. — Не съм чувал нищо такова, Пик. А ако Гъноуз Паран се върне изобщо от там, закъдето е заминал, би могъл да ни даде сигурен отговор. Все пак не мисля, че има някакъв култ, който да се опитва да се върне тука.
— А откъде знаеш? — попита троснато Анци. — Да ги надушваш ли можеш, или какво?
— О, не сега — проплака Блупърл. — Никакви въпроси повече тая нощ. Мокра сдъвка всичко в черепа ми на каша. Мразя Мокра.
— Призраците са — заяви Малът със странния си хрисим тон и погледна Блупърл. — Нали? Не шепнат нищо от онова, дето го шепнеха, когато се преместихме тук. Само обичайните стонове и молби за кръв. — Погледът му се измести към мечовете на масата. — Кръв, но пролята тук. Материал, донесен отвън, не се брои. За щастие.
— Тогава гледай да не се порежеш, като се бръснеш, Анци — подхвърли Бленд.
— Онзи странен боклук долу — рече Пикър и се намръщи на Малът. — Да не искаш да кажеш, че е било за храна на проклетите призраци?
Лечителят сви рамене.
— Все не стига, тъй че е без значение.
— Трябва ни некромант — заяви Блупърл.
— Отклоняваме се от въпроса — рече Пикър. — Грижата ни сега е проклетият контракт. Трябва да открием кой стои зад него. Откриваме кой е, хвърляме проклетия през прозореца на спалнята му, и толкова. Тъй — продължи тя и ги огледа един по един. — Трябва ни план за атака. Информация за начало. Да чуем някои идеи.
Ново мълчание.
Бленд отстъпи от вратата.
— Някой идва.
Всички чуха тропот на ботуши по дървените стълби и възмутеното им скърцане.
Анци прибра меча си, а Блупърл бавно се надигна и Пикър — надуши изведнъж съживилата се магия — вдигна ръка и каза:
— Изчакай, в името на Гуглата!
Вратата рязко се отвори.
Влезе добре облечен мъж, задъхан. Светлосините му очи обходиха лицата им и светнаха, щом се спряха на Малът.
— Съветник Кол? Какво има? — попита Малът и се надигна.
— Трябва ми помощта ви — заяви благородникът дару и Пикър долови отчаянието в гласа му. — Висш Денъл. Трябвате ми веднага!
Преди Малът да успее да отговори, Пикър пристъпи напред.
— Съветник Кол, сам ли дойдохте тук?
Мъжът се намръщи, след това махна с ръка зад себе си.
— Скромен ескорт. Двама стражи. — Едва сега забеляза меча на масата. — Какво става тук?
— Пикър, ще взема Блупърл — рече Малът.
— Не е добре да…
Но лечителят я прекъсна:
— Трябва ни информация, нали? Кол може да ни помогне. Освен това едва ли са пратили повече от един клан подир нас за начало, а вие сте се погрижили за него. Гилдията ще трябва да се съвземе, да преоцени нещата — имаме поне един ден.