Аномандър, Оссерик и други вече бяха вкусили кръвта на Тиам, а сега идеха още с яростна жажда и много демонски изчадия се родиха от този пурпурен нектар. Докато Портите на Старвалд Демелайн оставаха отворени, непазени и невладени от никого, войната нямаше да свърши, и тъй червеният дъжд се лееше над всички Селения.
Куралд Лиосан бе първото Селение, което запечата портала между себе си и Старвалд Демелайн, а разказът, който следва, описва клането, извършено от Оссерик, за да прочисти своя свят от всички претенденти и съперници, соултейкън и диви чистокръвни, чак дотам, че да прогони най-първите д’айвърс от земята си.
Това започва от времето, когато Оссерик се срази с Аномандър за шестнадесети път и двамата имаха кръв на лицата си, преди Килмандарос, онази, що говори с юмруците си, да се заеме със задачата да ги раздели…
Барук вдигна очи, извъртя се в стола си и погледна гостенката си, която се бе залисала с чистене на перата си на картната маса.
— Старице, несъстоятелностите в този текст са вбесяващи.
Великият гарван кривна глава, клюнът зяпна за миг в беззвучен смях, после тя отвърна:
— И какво? Покажи ми една писана история, която да е смислена, и аз ще ти покажа истинска измислица. Ако искаш само това, потърси другаде! Господарят ми заключи, че от глупостите на Дилат би се получил великолепен подарък за колекцията ти. Ако наистина си разочарован, има много други идиотщини в библиотеката му, онези, които си направи труда да вземе от Лунния къс де. Цели стаи остави натъпкани до тавана с боклука, да ти кажа.
Барук бавно примига, мъчеше се да скрие ужаса си.
— Не знаех това.
Старата не се подведе. Изграчи презрително и рече:
— На господаря ми му беше най-забавно от това как паднал на колене и въззовал към Стоте бога…
— Хилядата. Хилядата бога.
— Все едно. — Наведе глава и крилете й леко се разпериха. — Или дори как се заклел да воюва с Оссерк. Техният съюз се разпадна заради нарастваща взаимна неприязън. Бедствието с Драконъс вероятно нанесе смъртоносния удар. Представи си, да падне заради хитрините на една жена — и дъщеря на Драконъс при това! Не беше ли Оссерк поне малко подозрителен за мотивите й? Ха! Мъжкарите при всички съществуващи видове сте толкова… предсказуеми!
Барук се усмихна.
— Доколкото си спомням „Аномандарис“ на Фишер, лейди Енви успява да направи същото с господаря ти, Старице.
— Нищо, което той да не е усетил веднага — отвърна Великия гарван със странно клопане, накъсало думите. — Моят господар винаги е разбирал необходимостта от някои жертви. — Черните й като оникс пера настръхнаха. — Помисли за изхода в края на краищата!
Барук отвърна само с гримаса.
— Гладна съм! — заяви Старата.
— Не си довърших вечерята — рече Барук. — На онзи поднос…
— Знам, знам! От какво ми дойде апетитът според теб, а? Седи си там и се възхищавай на търпението ми, Висши алхимико! Дори докато четеш непрестанно!
— Хайде, яж, и по-бързо — подкани я Барук. — Да не умреш от недохранване.
— Изобщо не беше толкова небрежен домакин преди — отбеляза Великият гарван, подскочи към блюдото и клъвна резенче месо. — Притеснен си, Висши алхимико.
— От много неща, да. Ривите твърдят, че Бялото лице Баргаст са изчезнали. Напълно.
— Така е — отвърна Старата. — Почти моментално след падането на Корал и влизането във власт на Тайст Андий.
— Старице, ти си Велик гарван. Децата ти яхат ветровете и виждат всичко.
— Може би.
— Защо тогава няма да ми кажеш къде са заминали?
— Ами, Сивите мечове, както знаеш, тръгнаха на юг, към Елингарт — заговори Старицата, докато кръжеше на къси отскоци около блюдото. — И там купиха кораби. — Пауза и кривване на главата. — Могли ли са да видят дирята пред тях? Знаели ли са как да ги последват? Или може би има огромна дупка в световния океан, дупка, която привлича всеки кораб в гибелната си паст?
— Бялото лице са тръгнали по моретата? Необичайно. А Сивите мечове са ги последвали?
— Всичко това няма връзка, Висши алхимико.
— С какво няма връзка?
— С притеснението ти, разбира се. Хвърляш разни въпроси на бедната си окаяна гостенка, за да се разсееш.
Месеци бяха изтекли от предишното гостуване на Старата и Барук бе започнал да вярва, с известно съжаление, че сърдечните му отношения със Сина на Тъмата се приближават към своя край, не заради някакъв спор, просто заради хроничната скука на Тайст Андий. Казваха, че вечният сумрак на Черен Корал добре подхождал на обитателите му — Андий, както и хора.
— Старице, моля, предай на своя господар най-искрените ми благодарности за този подарък. Беше изключително неочакван и щедър. Но бих искал да го попитам, стига да не е прекалено нахално от моя страна, дали обмисля официалната покана на Съвета да открием дипломатически отношения между нашите два града. Делегатите само чакат поканата на твоя господар, а е заделено и удобно място за строителството на посолство — недалече оттук всъщност.