Ако в този момент бяха нужни думи, то тя, разбира се, щеше да ги използва.
Мъжът продължаваше да кашля и от очите му се лееха сълзи.
Сълти дойде с парцал и започна да бърше мръсотията от вцепенената почти като статуя Мийзи. Много внимателно.
В тясната стръмна улица вдясно от входа на кръчмата на Куип внезапно се изви вихрушка и вдигна сметта от предната нощ. Там, където допреди миг нямаше нищо, сега цвилеха плувнали в пяна коне, копитата кънтяха като железни млатила по неравния камък. Коне — два, четири, шест — а зад тях на верев, с оглушителен тропот занесе огромна каляска, задницата й се натресе във фасадата на една сграда сред взрив от мазилка. Чудовищната каляска се люшна на обратно и се изправи с грохот на рухваща къща.
Конете продължиха бясно напред, влачеха невъобразимия впряг, от който се ръсеха натрошени парчетии, буци гипс и други, още по-грозни неща. Накрая успяха да забавят, подпомогнати в немалка степен от внезапно ударените дървени спирачки на всичките шест колелета — колелета, високи човешки бой.
Кацналият на високата капра кочияш бе отхвърлен напред, излетя във въздуха високо над мятащите се глави на конете и падна в една двуколка за смет, почти погребан под остатъците от празненството. Този боклук навярно спаси живота му, макар че след като всичко стихна, се виждаха само подметките му — неподвижни, както се полага на изпаднал в несвяст.
По дирята на впряга се бяха пръснали човешки останки в различни степени на разлагане — някои подпухнали, с изгнила плът, други само кожа, изпъната над костите. Някои от тях все още мърдаха или дращеха безцелно по каменната настилка като откъснати крайници на насекоми. От срутената отчасти стена на дюкяна, която бе закачила десният заден ъгъл на каляската, стърчеше глава на труп, забита толкова дълбоко, че се виждаше само едно око, буза и едната страна на челюстта. Окото се завъртя уморено. Устата помръдна, сякаш от нея се мъчеха да се изтръгнат думи, след това се изви в чудата усмивка.
По-цялостните фигури, които бяха изхвърлени в различни посоки, вече бавно се съвземаха или, в случая с две от тях, изобщо не се движеха — от изкривените им крайници и вратове личеше, че нещастните им притежатели никога повече няма да могат да се движат както на тях им се ще, та дори само за да си поемат дъх.
От един прозорец на втория етаж на близката жилищна сграда се показа старица, за да види какво става, но бързо се прибра и захлопна кепенците.
От полусрутения дюкян се чу трополене, последвано от приглушен писък, но никой не се отзова. Само някъде на съседната улица зави псе.
Вратата на каляската се отвори със скърцане, люшна се на пантите, откърти се и падна с дрънчене на камъните.
На четири крака, на петнайсет крачки по-назад, акционер Фейнт надигна ударената си глава и боязливо я извърна към впряга и точно в този момент майстор Квел изникна пред очите й. Затъркаля се по улицата като кукла риви и след него се разлетя пушек.
По-наблизо, Реканто Илк се изправи, олюля се и примига глупаво, после видя очуканата табела над вратата на кръчмата на Куип и очите му светнаха. Тръгна натам. Залиташе.
Фейнт също се надигна, изтупа прахта от зацапаните си с парчета месо дрехи и се намръщи, щом люспите от бронята задрънчаха по камъните като монети. От една такава дупка на ризницата си издърпа ноктест пръст, зяпна го за миг, после го захвърли и тръгна след Реканто.
Преди да стигне до вратата, до нея се озова нисичката дебела Суитист Сафърънс. Олюляваше се, но двете й малки ръце много решително посегнаха към вратата на гостилницата.
Глано Тарп вече се измъкваше от колата с боклука.
Майстор Квел се надигна на четири крака, погледна и заяви:
— Това не е нашата улица.
Фейнт нахълта в потъналата в сумрак кръчма на Куип, спря и чу шумотевицата в другия край, където Реканто се беше срутил в един стол и замиташе с ръка отпадъците по масата. Суитист Сафърънс се тръшна тежко на него.
Тримата пияни — останалите посетители — я огледаха, докато минаваше, и тя им се намръщи заканително.
Куип-младши — чийто баща беше отворил заведението в пристъп на амбициозност и оптимизъм, продължил едва седмица — се измъкна тромаво иззад тезгяха, също като стария някога, и се дотътри до масата също както старият го правеше навремето, едновременно с Фейнт.
Никой не проговори.
Кръчмарят се намръщи, обърна се и се повлече обратно към тезгяха.
Майстор Квел също се появи, а след него Глано Тарп, който вонеше на смет.
Скоро около масата седяха четиримата акционери и един Върховен маг навигатор на Търговска гилдия Тригали. Не се поглеждаха. Не проговаряха.