Куип-младши — който преди време се беше влюбил във Фейнт, много преди някой да е чул за Търговска гилдия Тригали и много преди тя да се прикачи към тази луда пасмина — донесе пет халби и първата кана ейл.
Пет треперещи ръце посегнаха към халбите и ги стиснаха здраво.
Куип се поколеба. После завъртя очи и започна да налива киселото евтино пиво.
Круппе удари глътка от тъмнопурпурното вино — цял консул бутилката, не по-малко, — изжабурка се, та всички късчета пай да се изтръгнат от многобройните дупки между и в зъбите му, след което се наведе настрани и изплю.
Усмихна се на Мийзи.
— Това е по-добро.
— Ще ми платиш бутилката веднага — заяви тя. — Така ще мога да си ида, преди да съм чула и видяла още едно оскърбление към тази великолепна реколта.
— Я, че толкова бързо ли се стопи кредитът на Круппе? Само за една злощастна закуска точно тази сутрин?
— За обидите, тлъста свиня такава, дето ги трупаш една след друга, все едно ме засипваш с боклук — изръмжа тя.
— Вай, жесток удар. Круппе е пронизан в сърцето… и — той отново посегна към прашната бутилка — и няма друг избор, освен да разхлаби ижеспоменатото душевно притеснение с нова уханна глътка.
Мийзи се надвеси над масата.
— Ако и тази я изплюеш, Круппе, ще ти извия врата.
Той преглътна набързо и изпъшка.
— Круппе за малко да се задави отново. Каква сутрин! Поличби и пай, врясъци и вино!
По стъпалата от горния етаж отекнаха тежки стъпки.
— А, ей го и малазанския спасител. Малът, приятелю драг на Круппе, дали Мурильо — милият Принц на разочарованието — ще се възстанови изцяло? Хайде, ела да споделиш с мен този нетраен фермент. Мийзи, мило момиче, защо не намериш бокал за Малът? Кристален, ако може.
Очите й се присвиха на цепки.
— Какво ще кажеш за един и за теб, Круппе?
— Възхитително предложение. — Круппе избърса гърлото на бутилката с опакото на мръсния си ръкав и я дари със сияйна усмивка.
Тя се обърна и закрачи наперено към тезгяха.
Малазанският лечител се отпусна в стола с тежка въздишка, затвори очи и затърка енергично кръглото си пребледняло лице, после огледа кръчмата.
— Къде са другите?
— Твоя спътник от току-що изтеклата нощ Круппе го изпрати у дома с уверението, че ваша милост е в безопасност и с нищо незастрашен. Зазоряване е, приятелю, или по-скоро утрото тежко пристъпва по златните пети на зората. Кораби пристават по кейове, дървени мостчета скърцат и тупват, за да оформят мимолетни мостове от един свят към друг. Пътища взимат внезапни обрати и с грохот по тях се търкалят зловещи механизми, разпръсващи късове плът като тъмни зърна на ориста! Забулени очи оглеждат странници, свраки грачат над димящи езерни простори, псета се чешат енергично зад ушите — а, Мийзи ни е донесла своите превеликолепни бокали! Момент, само Круппе да забърше паяжините, разни черупки от насекоми и други всевъзможни доказателства за ценната стойност на ижеспоменатите бокали — тъй, нека сега се отпуснем блажено и да съзерцаваме с доволни очи как Мийзи пълни чашите ни с тази кипнала прелест. Ами че…
— В името на Гуглата — прекъсна го Малът, — прекалено рано е за компанията ти, Круппе. Нека си изпия това вино и да бягам, преди да съм си загубил разсъдъка, моля те.
— Ами че, приятелю Малът, чакаме преценката ти за физическото състояние на Мурильо.
— Ще живее. Но няма да танцува седмица-две. — Смълча се и погледна намръщено бокала си, сякаш изненадан, че изведнъж отново го вижда празен. — Стига да излезе от паниката си де. Обърканият ум може да забави телесното възстановяване. Може даже да го провали всъщност.
— Не се коси за малкия, но точен ум на Мурильо, приятелю — рече Круппе. — Такива проблеми винаги намират решение посредством мъдрото съдействие на Круппе. Кол остава ли до леглото?
Малът кимна, остави бокала и стана.
— Отивам си вкъщи. — Погледна Круппе навъсено. — С късмета на Опонн може дори и да стигна.
— Престъпните безобразия виреят най-добре сред шумния нощен хаос, драги ми лечителю. Круппе уверено обезпечава най-безметежно завръщане в атипичното ви обиталище.
— И как смяташ да ми обезпечиш това? — изсумтя Малът.
— Ами че, с достоен ескорт, разбира се! — Наля си останалото вино и погледна с усмивка малазанеца. — Виждаш ли ей онази врата и необятното туловище на Ирилта пред нея? Подли контракти, целящи вашата смърт, наистина не може да се позволят. Круппе простира могъщите си ресурси, за да гарантира живота ви!
Лечителят продължи да го гледа зяпнал.
— Круппе, знаеш ли кой е предложил този контракт?