Докато заобикаляше каляската, й хвърли още един поглед. И с яд заключи, че Тригали строят тия проклетници така, че да издържат буквално на всичко. Опърлена, раздрана като от мечешки нокти, раздрънкана и с ожулена като от киселина боя. Очукана като боен фургон.
Мина покрай конете. След пет крачки се обърна изненадан. Толкова близо животните трябваше да изпаднат в паника — винаги се паникьосваха. Дори тези, които успяваше да принуди да свикнат с миризмата му, трепереха неудържимо под него, докато чисто нервното изтощение не притъпеше страха им. Но тук… взря се в очите на един от предните коне и не видя в тях нищо освен уморено безразличие.
Поклати глава и продължи по пътя си.
Адски любопитно. Но пък нямаше да е зле да си има един такъв кон.
„А още по-добре някой мъртъв? Мъртъв като Гисп?“
Тази мисъл го върна към някои определено гадни неща, за които никак не държеше да разсъждава в момента. „Като това, че мога да командвам мъртъвци.“
Смяташе, че вече е твърде стар, за да открива в себе си нови таланти.
Обшитата с моржова кожа лодка опасно се поклащаше над вълните между две търговски баржи. С риск да бъде премазан от тях, самотният лодкар припряно загреба с веслото и след няколко мига се добра до разкаляния бряг. Измъкна се от лодката, мокър до бедрата, торбата, която метна на рамо, изпляска и от нея закапа. Закрачи по кея към изтърканите каменни стъпала.
Беше раздърпан, небръснат от два-три дни. Кожените му дрехи бяха странна смесица от обличаното под броня и дрехите на натийски рибар по време на шквал. Широката му шапка от тюленова кожа беше безформена, избеляла от слънцето и с петна спечена сол. Освен торбата носеше странен закривен меч в разцепена ножница, стегната с оръфани ивици кожа. Ефесът с форма на змийска глава беше с празни дупки на мястото на скъпоценните камъни за очи и зъби. Висок и жилав, мъжът тръгна с леко крадлива походка към една от пресечките от другата страна на Крайезерна улица.
Долу на брега някой ревеше кой е запречил с пълната си с вода тръстикова лодка кафезите му с раци.
Щом стигна уличката, мъжът спря в сянката на високите складове, смъкна широкополата шапка и забърса мръсотията от челото си. Черната му коса, оредяла отпред, беше вързана на дълга опашка, която, затъкната допреди малко под шапката, сега се смъкна на гърба му. Челото и лицето му бяха нашарени с белези, а едното му ухо почти липсваше, посечено преди много време. Почеса се по брадата, сложи отново шапката и тръгна пак.
Не беше изминал и десетина крачки, когато двама души излязоха от двете му страни. Онзи отляво натисна върха на кама в ребрата му, а другият размаха пред очите му къс меч и му посочи с него да опре гръб в мръсната стена.
Онемял, мъжът се подчини. Примижа в сумрака към този с меча и се намръщи.
— Леф?
— Появи се, а, приятел? Да не повярва човек.
Другият с ножа изсумтя.
— Мислеше, че няма да те познаем с тая тъпа шапка, нали?
— Скорч! Не мога да ви опиша колко се радвам, че ви виждам и двамата. Богове подземни, щях да си помисля, че отдавна ви е споходил гадният край. Малко пари само да имах… ех, щях да ви черпя едно пиене…
— Хайде, стига — изръмжа Скорч и размаха меча пред лицето му. — В списъка ни си, Торвалд Ном. Да, много надолу, щото повечето хора мислеха, че си се отвял отдавна, което си е все едно си умрял. Но избяга от дълг — голям и вече още по-голям, да. Да не говорим, че избяга от мен и Скорч…
— А, не! Нали официално прекратихте партньорството ни след оная нощ, когато…
Скорч изсъска:
— Млъкни, проклет да си. Никой нищо не знае за онова!
— Исках да кажа, че изобщо не съм бягал от вас двамата — обясни припряно Торвалд.
— Все едно — рече Леф. — Не си в списъка заради това, нали?
— Двамата май яко сте я закъсали. Да се хванете на тия…
— Може и да сме — прекъсна го Скорч. — А може и да не сме. Виж, това дето казваш, че нямаш пари, е лоша новина, Торвалд. Повече за теб, отколкото за нас, щото ние сега ще те заведем. И богове, лихварят Гареб няма да е доволен.
— Чакай! Ония пари мога да ги намеря — мога да си изчистя оня дълг. Но ми трябва време…
— Никакво време не можем да ти дадем. — Леф поклати глава. — Жалко, приятелю.
— Една нощ, само това искам.
— Една нощ, та да избягаш колкото може по-далече.
— Не, заклевам се. Богове, та аз току-що се върнах! За да уредя всичките си дългове!