Выбрать главу

— Аха — каза Минц. — Не е лесно да се намери такъв човек.

— И затова ни изпращат конструкцията. Досега ние не сме виждали такава. И трябва да я разгадаем и използваме. Не знам каква работа може да върши тя, може би засажда градини, може би копае и сега ни наблюдават и чакат да видят дали ще се справим, или не? Успеем ли — ще получим всички блага на икономическата и научна помощ и на прогреса. Не успеем ли — пауза от стотина години.

Замислиха се. Идеята на Удалов звучеше съблазнително. В нея имаше логика. Единствено упоритият Ложкин възрази:

— Тогава защо я спуснаха при нас? А не в Москва или в Париж. Там са специалистите, там има повече хора.

— Тук виж не си прав, Ложкин — каза Удалов. — Избрали са по жребий. Най-обикновен град, най-обикновени хора. Това, че няма да е в Москва, какво променя. Я виж, хотелът ни е претъпкан с академици, по трима души спят на едно легло.

— Знам вече — тихо промълви професор Минц. — Всичко разбрах.

Стана, отиде до прозореца, взе от перваза саморъчно направената свирка, мушна я в горния джоб на велуреното си сако, обгърна със замислен поглед съседите си и поясни:

— Пуснали са конструкцията точно тук, защото им е известно, че в това градче живея аз. И тази задача е лично за мен. За скромния Марсий. За съжаление всички Аполоновци, надошли тук, са безсилни.

След тези думи професорът излезе от стаята, а Удалов запита:

— Кой е този Марсий?

— Богът на войната — каза Ложкин. — Но той много се надценява. Ами че те са академици, а той е обикновен професор.

— Марсий е само един сатирик и е свирил на пищялка — каза Грубин. — Аполон му е смъкнал кожата от бой за тази работа.

— Толкова жестоко? — огорчи се Удалов. — Нима толкова жестоко?

Академиците няколко пъти измерваха, разглеждаха, изследваха конструкцията, но не можаха да стигнат до единомислие. Минц почти не разговаряше с тях, въпреки че мнозина му бяха състуденти. Той мислеше.

Конструкцията кротко си поскърцваше под брезентния купол на площада, старецът Ложкин го заобикаляше отдалеч, защото не вярваше твърде на данайците, а

Лев Христофорович построи незабелязано за околните двадесет различни по размери модела и по цели нощи ги въртеше в ръце и размишляваше за какво биха могли да бъдат използувани.

И след един месец, след като бяха проучили всичко възможно за конструкцията и не бяха стигнали до никакви практически изводи, освен че това е предмет с неизвестен произход и предназначение, академиците се събраха под купола на цирка на последно заседание. Влезе и професор Минц с голям куфар в ръка. Той седеше настрана и въртеше в ръце свирката, а академиците изказваха окончателното си мнение. После поиска думата.

— Драги колеги — каза той. — Като оценявам вашата ерудиция и упоритост, искам да обърна вниманието ви върху методологичната грешка, която всички вие допуснахте. Вие априори приехте конструкцията за необяснима, тайнствена и неподлежаща за използване. А аз реших, че конструкцията не е нищо друго освен проверка на нашия интелект, на нашата съобразителност, на нашия ум. Щом не случайно е хвърлена при нас, значи, ние трябва да издържим тази проверка. Вие тръгнахте по грешен път. Наложи се аз да поема цялата тежест на разсъжденията.

След тези думи професор Минц отвори куфара, а академиците сдържано изразиха недоволството си от доста самонадеяния тон и държане на своя провинциален колега.

Лев Христофорович измъкна от куфара много конструкции — на големина от три сантиметра до половин метър — и ги нареди на асфалта до техния грамаден прототип.

— Колеги — продължи той. — Успях да открия, че нашите космически изследователи се оказаха дори по-хитри, отколкото предполагах в самото начало. Конструкцията има не едно утилитарно решение, а поне двадесет.

Професорът вдигна най-малкия модел, бързо извади от джоба си игла с конец, пъхна я в модела и пред очите на изумените академици само за един миг заши с помощта на този уред скъсаната завеса, до която някога се строяваше цирковият персонал.

— Това е истинска революция в шивашката промишленост — каза той. — Трябва да благодарите не на мен, а на нашите приятели от космоса.

С тези думи той вдигна друг модел и каза:

— Показвам ви модерни ножици за подстригване на овце.

Приближи се бързо до един академик с буйни коси и прекара модела на конструкцията над главата му. Колегата моментално беше остриган нула номер и това ужасно го възмути.