— Но да продължим — каза Минц, остави втория и взе трети модел, — а това е машина за прокарване на подземно трасе за тръбопровод.
Лев Христофорович сложи модела долу, натисна го и той в същия миг се заби в асфалта и се изгуби, но след петнадесет секунди се показа на повърхността на три метра от Минц.
— По-нататък… — каза професорът и взе четвърти модел.
Академиците онемяха пред такъв невероятен полет на изобретателната мисъл. Под купола се възцари гробна тишина. И тогава всички чуха, че отгоре се приближава утробен рев. Минц замря. Академиците скочиха от местата си. Милиционерският старшина Перепьолкин се втурна под купола и се развика.
— Космически кораб с непозната конструкция!
— Всичко е ясно! — Гласът на Минц надви рева на гравитонните двигатели. — Видели са, че съм отгатнал загадката им. Сега ще ни приемат в галактичното сдружение.
Всички излязоха навън, наблюдаваха как приличащият на пумпал ярко боядисан космически кораб внимателно се спускаше на площада.
Минц излезе напред. Никой не посмя да го спре в този тържествен галактичен момент. Усмихнат загадъчно, професорът въртеше в ръцете си простичката свирка.
Люкът се отвори. От кораба излезе жител на друга планета, облечен небрежно и дори бос. Кимна учтиво на събралите се, огледа се и попита?
— Къде е?
— Там — каза Минц и посочи купола на цирка.
— А, така ли! — отвърна пришълецът и направи бързо движение с показалеца си и в същия миг куполът изчезна и се появи отново сгънат на стотина метра от конструкцията. — Това е излишно — продължи пришълецът. — Не й пречи нито дъжд, нито студ. Тя е вечна. И все пак благодаря.
Пришълецът кривна глава и заоглежда конструкцията. После погледът му се спря на професор Минц, който беше извадил от джоба си малкия модел на конструкцията, способен да извърши революция в шивашката промишленост.
— Браво! — каза пришълецът, усмихвайки се. — Прилича, много прилича… Копист ли сте?
— Не — усмихна се в отговор Минц. — Своето рода рационализатор.
— Виж ти — рече пришълецът. — А аз мислех да я взема оттук. Стана грешка. Карахме я на Сперлекида, а пощаджиите я хвърлили в друг сектор. Ще я взема, мисля си, и ще я закарам, където трябваше. А сега виждам, че на вас ви е харесала. Правите копия, сложили сте я на площада и сте я покрили с брезент. Благодаря ви!
— Ами че ние разбираме — каза Минц.
— Да се разбира изкуството е велик дар на космоса — потвърди пришълецът. — Аз посветих на тази скулптура цели две години от живота си!
Минц незабелязано скри в джоба си малкия модел на конструкцията. Някой от академиците изхъмка. Скулпторът от непознатата планета обгърна с поглед площада и каза:
— Вярно, че вие не сте се научили да мислите с категориите на големия пейзаж. Но ние ще оправим тази работа.
С движение на един от пръстите си той пренесе на другия бряг на река Гус църквата „Парашкева-Пятницка“, на друг пръст — отмести от площада старото здание на музея, а с движение на трети махна покрития пазар. Сега вече нищо не пречеше на гуслярци да виждат от всички краища на града неприятната черна конструкция.
И отлетя.
А конструкцията продължава да си стои на площада и до ден днешен. Няма човек в града, който да я харесва, но някак си не им е удобно да изхвърлят космическия подарък.
А професор Минц хвърли в рекичката своята саморъчно направена свирка.