Като цяло, Авигдор, жалко за момчето. Ела, теб може да послуша. Донеси му фотографии от Палестина, току-виж успееш да го уговориш. В края на краищата щом той толкова обича еврейския народ, защо го изоставя заради чуждите?
Засега съм отседнал във Вроцлав, не зная как ще тръгнат нещата, но временно съм оставил мисълта за преместване в Палестина. Искам да строя нова Полша. Такава разруха и бедност — трябва да се борим с това и да вдигнем на крака страната. Поздрави на теб и на жена ти. Твой Ефраим Цвик.
5.
1959 г., Неапол. Пристанище Мерджелина
… никаква патерица, само една торба. Живях осем дни в общежитието на манастира. Ставах заедно с всички за молитва в четири часа, после отивах с братята в трапезарията. След закуска икономът ми даваше задачи и аз ги изпълнявах, както ги разбирах. Живях така една седмица, всички очакваха епископа и аз чаках: бяха ми обещали пари за пътуването до Хайфа. Нямах никакви пари. Една сутрин икономът ми каза: „Направи си екскурзия до Помпей“. Качих се на автобуса и тръгнах. Пътят радва очите с непоносима красота. Неаполитанският залив. Капри — всичко блести. Бедната наша Полша — нито топло море, нито слънце. А тук — разкош — растителен и рибен. На рибния пазар изпитваш същата радост и възхищение от красотата на рибите и всякаквите морски твари. Има някои страшни наистина, но повечето са чудновати.
В Помпей отначало ме очакваше неуспех — не пускаха в разкопания град, музеят бе затворен, служителите стачкуваха. Е, мисля си, чудесна страна е Италия. Какво ли щеше да стане, ако стачкуваха в краковския Вавел? Не попаднах в античния град.
Все пак се разхождам, разглеждам околностите, гледам Везувий — самата планина има такива нежни очертания, а той не предизвиква никакъв страх, не може да бъде заподозрян в онова коварство, което е проявил тук преди две хиляди години. Имам пари колкото за обратен билет и за пица, т.е. за парче хляб. Вървя из града, когато виждам храм. Постройката е нова, нищо особено като архитектура. По пладне жегата е много голяма, мисля си да вляза вътре и да си почина на прохлада. Църквата е Санта Мария дел Росарио23.
Ах, Владек, и започва една история, сякаш специално измислена за мен, в църквата виждам „ексвото“24. Това е засвидетелстваната благодарност на тези, за които се е случило чудото на молитвата към Божията майка.
Обикновено, както знаем, това са сребърни изображения на ръце, крака, уши — на тези органи, които са излекувани. Тук няма ръце-крака, а висят картинки на деца и техните родители, изобразяващи случилите се чудеса, нарисувани от неумели и благодарни ръце. Има пожар, от който изваждат дете — детето е нарисувало бащата, пожарникаря. Три картинки. Някакъв войник от Първата световна война дал обет, че ако се върне жив, ще се ожени за сираче — и цялата история е нарисувана: войникът се връща у дома и настоятелката на манастира извежда момичето. По-късно тази девойка се разболява и е на границата на смъртта, бившият войник моли Божията майка за нейното изцеление — и ето ги, нарисувани тримата с петгодишния им син… Някакъв шофьор, спасил се от авария в планински проход, носи в дар на Божията майка шофьорската си книжка, а друг й подарява военните си награди. Толкова милост и толкова благодарност!
Но това не е всичко — излезе една монахиня, разказа ми, че това прославено място съществува благодарение на старанията на един готвач — Бартоло Лонго. Той бил бедняк, но получил образование и ръководил работите на една богата неаполитанска вдовица. Бартоло имал видение — Божията майка му заповядала да построи на това място църква. Той й казал, че е беден, и Девата го попитала има ли една лира. Казала му, че това ще бъде църква на бедните, а той трябва да събира за нейното построяване по една лира. И от бедните, и от богатите — еднакво от всички — по една лира. Бартоло започнал да събира пари, но все не достигали; тогава вдовицата, при която работел, му дала парите, които не достигали. Скоро те се оженили и основали дом за сираци — оттам благодарният войник получил годеницата си. А след това отворили и приют за стари хора. И започнали да се явяват големи благодатни сили на това място — мнозина били изцелени от болести и получили различни благоволения. Сега Бартоло Лонго е обявен за „слуга на Господ“. Това е първата степен на светостта.
23
Базиликата на Света Дева Мария на Светата Броеница е единствената в света църква, построена от бивш сатанист — Бартоло Лонго (1841–1926), разкаял се, преминал към доминиканския орден. Обявен от папа Йоан Павел 11 за „блажен“ през 1980 г. — Бел.ред.
24
Ексвото (exvotos) и ретабло (retablos) са картинки, които се заръчват на художник от благодарност за чудо, станало след молитви с хората или техни близки. Закачат се по стените на храмовете. — Бел.прев.