И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с дребни персийски шевици.
И прати да повикат Данииля.
…Когато дойде младият маг и видя царицата — богато накичена, в сияйно измамлива голота, отвърна той лице.
А тя се хвърли върху него — и го прегърна — и потърси с уста устата му.
Но Даниил разплете прегръдките и с кротка ръка — и в очите му светна скръбна усмивка.
Защото сърцето му познаваше любовта и лъжата на женска милувка.
А царицата, разпалена от бясна страст, горяща за милувки на тайноведец, се обви като змия около него — и прилепи топла снага до тялото му, като издаваше треперяща гръд нагоре, а главата й — отхвърлена назад — чакаше дива целувка…
Но Даниил разплете втори път прегръдките й, па рече:
„Прости ми дързостта, царице, но — не прегръща маг жена. За чар на змия не живее този, за когото няма на земята чар. По диви върхове и канари разхарчих мощ и младини.
— За нови пътища и за скрижали нови — млъкнаха струните на сърдечния псантер.
— Недей, недей! Студена е душата ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“
И стана, та излезе.
И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила.
И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел.
А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне.
Но магът разкъса свитъка — и не отговори.
И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне.
И пак го питаше за тайната на хубост и младина.
Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен.
Защото не можеше да я обикне.
…А на втората луна прати Бог знамение на царя.
И ето — те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато.
И додето златната чаша, украсен а с изваяни животни, обикаляше пиршеската маса при звуци на песен и кинор, ръка се яви и върху златоцветната мозайка на стената написа странни думи, носящи дух на мъртвец:
„Мене, Текел, Фарес.“
…И леден трепет мина през душите на вси пируващи — и смутиха се.
А ръката се изгуби…
И царят се изсмя и запя, но не бе никому до песен, та песента на царя се видя престорена и не от сърце.
И млъкна царят.
Мълчеха всички.
И повика тогава царят маги, та им заповяда да разгатнат думите, що бе написала ръката. Защото думите стоеха още на стената — и светеха с кървав блясък.
Но никой не смогна да разгатне чудните думи.
И студено мълчание смути духовете.
А когато уплаха облада сърцето и на сетния роб, сепна се царят — и прати да повикат Данииля.
И дойде Даниил, окован с вериги — в позорна дреха, с кървава звезда на гърди: — дреха на съблазнител.
И посочиха му думите на стената.
И слезе светъл дух над Данииля — и погледна магът думите, па каза:
„От гняв на царска неправда страдам аз — та затова се не боя от гняв. А гняв вестят думите върху стената. Знам: опасни са тези думи — и царят ще се разгневи…
А ето смисъла на думите: чуйте ги вие, които пирувате за последен път в живота си!
Мене: — това са Везните на Гнева. Претеглено е всичко на земята и на небето. Претеглени са и съкровищата на вавилонското царство.
Текел: — това е Орелът от Запад, който чете слова, неразчетени от вас. Преброено е всичко на земята и на небето. Преброени са и дните на вавилонския жезъл.
Фарес: — това е Лъвът, който носи кръст па челото си. Разделено е всичко на земята и на небето. Разделена е и вавилонската държава.
Чухте: смисълът на тези думи е гибелен за царя и за вас. Тази нощ нови мъже ще грабнат на царя земя и престол.
И дори тази чаша, с която пиете, ще бъде изпълнена в кръвта на самия цар.
Аз казах!“
И облегна се Даниил до един стълп — и развързаха го по знак на царя.
И пуснаха го на волност.
А царят обори глава — и всички останаха скръбни и замислени…
Тежка мъгла от мъка вися над двореца до трета стража.
…А призори нападнаха двореца мъже с къси туники — мъже облечени в желязо и мед.
И убиха царя, а велможите взеха в плен. И чашата се препълни с царска кръв, а велможите оковаха в тежки вериги — и ги привързаха на своите колесници. И целият дворец стана плен и пожар. И никой се не спаси.
Само царицата, до смърт уплашена от враговете, успя да се скрие в подземията на своите покои. И като наближиха враговете до нейните чертози, тя избяга по таен път вън от двореца.