— Благодаря.
— … срещу който да запазваш постоянна готовност за действие. Възможно е Парлет наистина да се окаже честен човек. Но просто за всеки случай… — Тя се наведе напред, стиснала развълнувано ръце в скута си и отново надзърна в очите му. — Просто за всеки случай, ако, например, Парлет започне да проявява прекомерни амбиции… тогава ти ще го спреш. Никой друг не е в състояние да го стори. За момента нямаме друг изход, освен да му предоставим властта. Все някой трябва да я поеме, иначе ни чака гражданска война. Но ако възникне необходимост да го спрем и ти откажеш — значи си страхливец.
Мат отново направи опит да се надигне, но замря на средата на първото движение с усещането, че някой е стоварил тежък ботуш върху гърдите му.
— Всички вие сте фанатици! — извика пресипнало той. — И четиримата!
Но беше в безизходица, в безизходица…
Лени пусна ръката му и бавно се изправи. Очите й бяха унесени и замечтани, а зениците й — тесни като топчици на карфици.
Мат въздъхна. Другите също зяпаха безцелно наоколо. Джей Худ си тананикаше тихичко под носа. Мисис Хенкък се мръщеше на някаква неприятна мисъл.
„Късметът на Мат Келер“ отново му бе осигурил малко спокойствие.
„Късметът на Мат Келер.“ Зла шега на съдбата, стар, изтъркан виц. Ако не беше се възползвал от тази своя „дарба“, Поли сега щеше да е жива. А и Мат щеше да се завърне безболезнено при своите червеи. Нищо чудно, че досега не е била наблюдавана подобна разновидност на екстрасензорните способности. Сигурно повече и нямаше да се появи.
Като всяка лишена от перспектива мутация. Тя съхраняваше девствеността му докато навърши двадесет и една. Тя уби Поли и накара Лени да вижда в него не мъжа, а средство за удоволствие. Тя го доведе на „Планк“, той самият никога не би направил опит да се промъкне на борда, ако не беше психологическата невидимост. Доведе го на „Планк“ за да загине, но той се спаси, с минимален късмет и белите дробове на мъртвец.
Защото не му достигна здрав разум да скрие различията си от другите.
Късно. Те ще го забравят отново и отново всеки път, когато пожелае. Но неизменно ще се завръщат в живота му. Защото за тях Мат Келер е оръдие, средство за постигане на интересите им. И е техен вечен пленник.
Няма да стане!
— Ей — рече той. — Мисис Хенкък.
Останалите се размърдаха, обърнаха лица към него, връщайки се в света, където Мат Келер беше фактор, с който трябваше да се съобразяват.
— Мисис Хенкък. Имате ли да ми кажете нещо?
— Мисля, че не — отвърна сивокосата бунтовница, на която по-скоро й отиваше да е свадлива домакиня.
— Не казахте нищо, докато другите ми вадеха душата. Защо дойдохте?
Тя сви рамене.
— Исках да видя какво ще стане. Келер, случвало ли ти се е някога да загубиш хората, които обичаш?
— Разбира се.
— В органната банка?
— Да. Чичо ми Мат.
— Аз направих повече, отколкото беше по силите ми, за да попреча да ти поставят трансплантанта. Доктор Бенет смяташе, че и без операция ще оживееш, но ще останеш инвалид.
— Бих го предпочел — рече Мат, но не беше сигурен, дали говори искрено.
— Исках да вдигна във въздуха проклетата банка — стига да ми се отдаде подходяща възможност. Изглежда, никой от останалите не мисли така. Може би защото на никой от тях съпругът не е бил разчленяван в банката.
— Говори по същество.
— Аз не зная дали наистина си толкова незаменим, колкото те изкара Хари. Струва ми се, че никой не може да бъде толкова важен. Ти ни изведе от Болницата — признавам. Има за какво да сме ти благодарни. Инак никога нямаше да се срещнем с Парлет. Но трябва ли да убием някого само за да му докажем, колко сме му задължени? Е, животът се преобърна, сега ние сме господарите в Болницата, но все още не можем да сложим край на банката. Вместо това, опитваме се да променим законите, така че колкото се може по-малко хора да попаднат вътре, и при това само тези, които го заслужават. Ако беше мъж на място, щеше да ни помагаш с всичко, на каквото си способен. Не забравяй — сега живееш само благодарение на това, че друг човек е умрял. Направи го — поне заради него.
— От благородно състрадание.
Устата на мис Хенкък се хлопна като мечи капан.