— Да речем, че се присъединя към вас — каза Мат. — Но не от благородно състрадание. Ей сега ще ви изложа мотивите си.
— Давай — прекъсна го Хари Кейн. Той беше единственият, който не прояви изненада.
— Не мога да се върна при рудокопните червеи. Това е факт. Също както е факт, че не съм наемен убиец. Никога не съм извършвал убийство. И нямам намерение да го правя… Ако някога се наложи да убия човек, искам да знам защо го правя. А мога да го узная само в един-единствен случай. Отсега и занапред ние петимата трябва да станем водачите на Синовете на Земята. — При последните думи дори Хари Кейн трепна от изненада. — Така петимата заедно ще взимаме всички решения. А аз ще разполагам с неограничен достъп до цялата информация, до която имате достъп и вие. Какво ще кажеш, Хари?
— Продължавай.
Мат облиза пресъхналите си устни. Хари Кейн няма да хареса идеята му, а Кейн е опасен враг.
— Синовете на Земята не бива да извършват убийства без моето съгласие, а аз няма да го дам, докато не бъда убеден, че убийството е единственото възможно решение. За да бъде взето това решение трябва да знам всичко, винаги. И още. Ако някога реша, че някой от вас се опитва да ме измами, аз ще го убия. Защото укриването на информация от мен също е равносилно на убийство.
— Келер, защо смяташ, че си в състояние да се справиш с подобна власт? — попита безстрастно Хари, сякаш се интересуваше за времето.
— Поне искам да опитам. Тази сила е моя.
— Мисля, че е съвсем справедливо — Хари стана. — Утре един от нас ще дойде тук с пълния текст на Новите закони, върху които работи Парлет. Ако в последствие решим да внесем промени, ще те информираме.
— Гледайте да е предварително.
Кейн се поколеба, сетне кимна. А после всички си тръгнаха.
Милард Парлет въздъхна и изключи приемника.
„Невидим убиец“? Странен израз за практичен човек като Хари Кейн. Какво ли е имал пред вид?
Каквото и да е, в края на краищата Хари Кейн ще му го разкрие сам.
Друго обаче е по-важното. Сега Кейн държи Милард Парлет в ръцете си. Следователно действията му са предсказуеми. Ето кое е важното. Каквото и да стане, колонистите разполагат с последно и сигурно средство за да избегнат гражданската война.
А Милард Парлет може да се съсредоточи върху човека, който чака отвън. Изпълнението е избрало един от своите за да представи всички оплаквания. И сега този човек сигурно кипи от гняв, задето са го накарали да чака толкова дълго. Парлет включи интеркома.
— Мис Лосен, кажете му да влезе.
— Разбрано.
— Почакайте. Как казвате му беше името?
— Халей Фокс. Лейтенант.
— Благодаря. Бъдете така добра, поискайте от Гама, Делта и Йота сведения за Мат Келер.
— Ще бъде изпълнено, прародителю мой.
Мъгливи демони! И как Кастро се е оправял с тая жена? На устните на Парлет плъзна усмивка. Защо не? Той ще наглежда Съвета на Изпълнението, а Хари Кейн ще се погрижи за останалото. Току-що невидимият убиец бе свалил от гърба му половината от тежестта.
— Това ще е странно равновесие на силите — отбеляза Хари Кейн. — Зад Парлет стои цялото оръжие на планетата, освен това, което сглобяваме в тайната работилница. Зад него са медицинските и енергетичните ресурси и голяма част от капиталите. А ние какво имаме? Мат Келер.
— Добре че поне него имаме — подхвърли Лени.
Край тях по коридора премина със забързана походка червенокоса девойка в сияеща рокля. Аристократка, вероятно дошла да навести някой роднина. Докато ги подминаваше двамата по навик млъкнаха. Хари Кейн се ухили след нея, забавлявайки се от поразения й вид и начина, по който ускори крачка. Съвсем скоро те всички ще трябва да привикнат с тази гледка — свободно разхождащи се из Болницата колонисти.
— Важното е, че му надвихме — заговори Джей Худ. — Или той ни надви, а? Представяте ли си какво ще кажат историците? Ако въобще някога узнаят за това.
Мат лежеше по гръб и разглеждаше тавана.
Решението, което взе, е правилно. Вече не се съмняваше в това. След като владее сила, все някъде трябва да й намери приложение.
Или да й намерят други.
Неблагоприятните мутации обикновено пречат на организма да оцелее достатъчно дълго, за да създаде потомство. Единствената му надежда да има деца е като потисне напълно своя „късмет“ — поне в личния живот. Невидимият не би стигнал далеч в едно цивилизовано общество.