— Време е за вечеря — обяви Худ.
Те приключиха с бирата и се отправиха към единствения ресторант в града. Худ искаше да узнае какво е станало с неговите стари училищни приятели и съучениците им. Не беше от хората, които лесно се сприятеляваха. Мат, който поддържаше връзки с повечето, горе-долу успя да задоволи любопитството му. Самият Худ беше преподавател в едно училище на Делта. Мат остана доста изненадан от умението му да разказва интересни истории с пикантен привкус, запазвайки при това съвсем невъзмутимо изражение. И двамата можеха да се похвалят с нелош късмет в кариерите си и бяха натрупали достатъчно средства, за да живеят комфортно. Всъщност, бедността бе непознато понятие на Платото. Целта на екипажа не беше да им прибере парите, както отбеляза Худ, докато поглъщаха второто.
— Знам къде има купон — добави той.
— Ние канени ли сме?
— Да.
Мат нямаше никакви планове за вечерта, но въпреки това реши да се застрахова.
— Там и непознати ли приемат?
— Аха — ако са такива като теб. Защото неканените просто не се вясват. Ще видиш, че Хари Кейн ще ти хареса. Той е стопанинът.
— Предавам се.
Когато поеха, слънцето вече се скриваше зад ръба на плато Гама. Колелата оставиха зад къщата. Когато я заобиколиха и излязоха отпред, слънцето се показа отново — сияещ червен полукръг над вечно облачното море зад ръба на Платото. Къщата на Хари Кейн бе построена на не повече от четиридесет стъпки от края. Двамата спряха, за да се полюбуват на залеза, а сетне приближиха вратата.
Това беше грамадно, просторно бунгало, построено приблизително под формата на кръст, с изпъкнали неравни стени от строителен корал. Никой не си бе направил труда да скрие произхода на стените. Мат виждаше за първи път небоядисана къща, но трябваше да признае, че резултатът е впечатляващ. Всички остатъци от формообразуващия балон, придаващ на къщите от строителен корал своеобразна и характерна изпъкналост, бяха щателно изстъргани. Дори нещо повече — стените бяха полирани до розов блясък и сега, след залез-слънце, продължаваха да светят.
Сякаш живеещите вътре се гордееха с колониалния си произход.
Строителният корал бе един от многото дарове на рамроботите. Генетичните манипулации с обикновени морски корали бяха създали най-евтиният сред всички строителни материали. Цената му се покачваше единствено от пластмасовия балон, направляващ израстването на корала и съдържащ специално пригодена и разпръсната във вътрешната атмосфера храна за него. Всички колонисти живееха в коралови къщи. Малцина от тях не биха желали да си построят дървена, или тухлена постройка, стига да им се отдадеше подобна възможност. Болшинството се стараеха да придадат на домовете си външност, наподобяваща тази на къщите от плато Алфа. За целта използваха боя, дърво и метал, имитации на каменни стени и електрошлайфащи дискове, с които приглаждаха неизбежните неравности по кораловите стени.
На дневна светлина или в мрака, къщата на Хари Кейн беше съвършено нетипична.
С отварянето на вратата върху тях се стовари оглушителна глъчка. Мат зачака търпеливо, докато слухът му се адаптира към шумотевицата — още една характерна черта, наследена от предшествениците му на Земята от времето, когато населението й достигнало деветнадесет милиарда души. От четиристотин години насам всеки земен жител би бил категоризиран като глух, ако не можеше да разговаря докато край него реват с цяло гърло поне хиляда гръмогласни пияници. Сънародниците на Мат бяха успели да съхранят тези безценни постижения на еволюцията. Просторната гостна беше натъпкана до пръсване. Столовете тук явно не бяха на почит.
Помещението действително беше грамадно, също с такива гигантски размери бе и барът отсреща.
— Брей, че голям купон е спретнал този Хари Кейн! — извика Мат.
— Така си е. Ела да те запозная с него.
Докато си проправяха път през гостната, Мат улавяше откъслечни фрази от разговорите. Съдейки по степента на опиянение, купонът не беше започнал много отдавна, но всички вече стискаха в ръцете си напитки. Гостите бяха от най-различни възрасти и професии. Худ се оказа прав. Дори тук и да не обичаха неканените, едва ли някой щеше да ти разпознае в мелето.
И отвътре стените бяха от светещ корал. Подът беше покрит с мъхест килим от мутирала трева, но Мат не се съмняваше, че под него е постлан все същият строителен корал.