Междувременно въздухът в стиховете се е постоплил и се каним да заминем пак на село, където, преди да тръгна на училище (а започнах чак на дванайсет години), понякога отивахме още през април.
Това е любимото стихотворение на самия автор, но той не го е включил в томчето, защото темата отново е свързана с баща му, а икономичността на творчеството му подсказа засега да не я подхваща. Вместо нея са възпроизведени такива пролетни впечатления като първото чувство веднага след излизането от гарата: мека пръст в близост до ходилото, а около главата — невъзпирано от нищо движение на въздуха. Един през друг, файтонджиите викат ранните виладжии, яростно сипейки покани, като се надигат от капрата, размахват свободната си ръка и усилват врявата с нарочно „тпру“. Малко встрани ни очаква откритият автомобил, ален отвън и отвътре: идеята за скорост вече е придала наклон на волана (ще ме разберат крайморските дървета), ала общата му външност още пази — от зле разбрано приличие може би — угодническата връзка с формата на каляска, но дори това да бяха напъни за мимикрия, напълно ги обезсилваше боботенето на двигателя без заглушител; грохот толкова зверски, че доста преди появата ни селянинът от идеща насреща талига скачаше от нея и обръщаше коня — след което понякога цялата компания се озовава в канавката, че и сред полето, — а там подир минута, вече забравила за нас и нашия прахоляк, отново се събира свежа нежна тишина с мъничко отворче за песента на чучулига.