Може би някой ден, с чуждестранни подметки и отдавна изтъркани токове, чувствувайки се привидение въпреки идиотската вещественост на изолаторите, ще сляза на тази гара и без видими спътници ще измина пеш по пътеката покрай шосето онези близо десет версти, които я делят от Льошино. Един след друг ще бучат телеграфните стълбове при наближаването ми. На някоя морена ще кацне врана, ще кацне и ще намести неправилно прибралото се крило. Времето сигурно ще е сиво. Промени в облика на околността, които не мога да си представя, и най-стари белези, незнайно защо забравени от мен, ще ме посрещат поред, дори понякога ще се смесват. Струва ми се, че докато вървя, ще надавам нещо като стенание в тон със стълбовете. Щом стигна местата, където съм порасъл, и видя това и това — или заради пожар, престрояване, изсичане, немарливост на природата не видя нито това, нито онова (но все пак ще зърна нещо, останало ми безкрайно и непоколебимо вярно — ако не за друго, то защото очите ми все пак са направени от същото, каквото са тамошната сивота, светлост, влажност), тогава след всичките вълнения ще изпитам някаква удовлетвореност на страданието, може би на превала към щастието, за което ми е рано да зная (наясно съм само, че ще е с перо в ръка). Ала със сигурност не ще заваря онова, заради което всъщност си заслужаваше да се захващам с изгнание: своето детство и плодовете от своето детство. Неговите плодове, ето ги — днес, тук, — вече са узрели, а то самото отмина в далнина, по-недостъпна от северноруската.
Авторът е намерил верни думи за изобразяване на усещането, съпътствуващо навлизането в селската обстановка. Колко весело е, казва той, че
Към това на десетгодишна възраст се добави ново развлечение. Още в града бе влязъл при мен и отначало дълго го развеждах за рогата от стая в стая, наблюдавайки с каква свенлива грация се движи по паркета, докато се набоде на кабарче! В сравнение с другия на три колела — детски, дрънчащ и жалък, който поради тесните си гуми затъваше в пясъка на градинската площадка, новият се движеше божествено леко. Поетът добре е изразил това в следните стихове:
А вдругиден непременно ще избуи мечтата за „свободна предавка“ — съчетание от думи, което и до днес не мога да чуя, без да се замярка ивицата наклонено бързаща, гладка, лепкава земя сред едва доловимия гумен шумол и сред съвсем тихия брътвеж на спиците.
Карането на велосипед и на лодка, язденето, играта на лон-тенис и на кегли, „крокетът, къпането, пикниците“, примамливостта на воденицата и на плевника — с това, общо взето, се изчерпват темите, вълнуващи нашия автор. Какво може да се каже за формалната страна на стихотворенията му? Разбира се, те са миниатюри, но създадени с онова феноменално изтънчено майсторство, при което личи всяка власинка не защото картината е изрисувана с прекалено усърдна четка, а защото наличието на най-дребни щрихи е неволно внушено на читателя от почтеността и сигурността на таланта, дал дума, че авторът где спази всички точки на художествения договор. Може да се спори дали изобщо си заслужава да бъдат съживявани албумните форми и дали има още кръв във вените на нашия славен четиристъпен ямб (на него още Пушкин, който сам го бе пуснал да се разхожда, се заканваше от прозореца и му викаше, че ще го даде за играчка на учениците), но изобщо не бива да се отрича, че в рамките, които си е поставил, Годунов-Чердинцев е решил вярно своята стихотворна задача. Строгостта на мъжките му рими чудесно е подчертана от волните премени на женските; неговият ямб се възползва от всички тънкости на ритмичното отстъпничество, ала в нищо не изменя на себе си. Всеки негов стих прелива в багрите на арлекинови одежди. Който харесва архиживописния жанр в поезията, ще обикне тази книжка. Тя нищо не може да каже на слепеца пред църквата. О, какво зрение има авторът! Събудил се на ранина, той вече разбира какъв ще е денят му от пролуката в кепенците, която