11, за сетен път доказващ колко не си приличаме — не, той не можеше да обича живописта толкова, колкото аз. Криех истинското си мнение за неговата поезия от Александра Яковлевна, а издаваните от немай-къде звуци на одобрение, нали трябваше да спазвам приличие, тя схващаше като хаотичен израз на възторг. По случай рождения ми ден получих от нея подарък — грейнала, през сълзи ми връчи най-хубавата вратовръзка на Яша, току-що изгладена, от старомодно моаре, с още четлив петербургски етикет „Жокей Клуб“ — струва ми се, че и той надали я е слагал често; в отплата за всичко, което бе споделила с мен, за пълния и подробен образ на сина й с неговите стихотворения, ипохондрия, увлечения, гибел Александра Яковлевна властно искаше от мен известно творческо съдействие; възникваше странно съответствие: мъжът й, който се гордееше със стогодишното си име, та надълго и нашироко занимаваше познатите си с неговата история (през царуването на Николай Първи дядо му бил кръстен — май във Волск — от бащата на прочутия Чернишевски, дебел енергичен свещеник, който обичал да мисионерства сред евреите и към духовното благо добавял и фамилното си име), неведнъж ми казваше: „Вижте какво, защо не напишете във вид на biographie romancée12 една книжка за нашия велик шестдесетник — да, да, не се мръщете, предвиждам възраженията ви срещу моето предложение, но повярвайте, има случаи, когато обаянието на човешкия подвиг напълно изкупва литературната лъжа, а той е бил наистина саможертвен; ако пожелаете да опишете живота му, доста забавни неща бих ви разказал.“ Никак не ми се пишеше за великия шестдесетник, а още по-малко за Яша, както от своя страна настойчиво ме уговаряше Александра Яковлевна (така че, общо взето, се оформяше поръчка за цялата история на техния род). Този техен стремеж да сочат пътя на моята муза хем ме разсмиваше, хем ме дразнеше, ала въпреки това чувствувах, че съвсем скоро Александра Яковлевна ще ме хване толкова натясно, че не ще съумея да се измъкна, и също както ми внушаваше принудата да се явявам при нея с вратовръзката на Яша (докато не се сетих да се извиня, че съм се страхувал да не я замърся), ще се наложи да се захвана с новела, в която да изобразя съдбата му. По едно време дори имах слабостта (или може би смелостта) да прехвърлям наум как бих подел тази тема, стига да… и ако… някой мислещ пошъл тип, белетрист с рогови очила — домашен лекар на Европа и сеизмограф на социалните потреси — би намерил в тази история нещо в най-висока степен характерно за „младежките настроения в следвоенните години“ — дори самото словосъчетание (да не говорим за сферата на идеите) ме вбесяваше; повдигаше ми се и направо се давех, щом чуех или четях поредната дивотия, вулгарната и мрачна дивотия за симптомите на века и за трагедиите на младежта. А тъй като не можех да се възпламеня от трагедията на Яша (макар Александра Яковлевна да мислеше, че пламтя), без да искам, щях да затъна тъкмо в дълбокомислена белетристика с отвратителна фройдистка воня. Упражнявах с примряло сърце въображението си, с върха на обувката сякаш опитвах тънкия като слюда лед при първото помръзване и стигах дотам, че се виждах как преписвам и отнасям произведението си на Чернишевска, а тя седи така, че лампата от лявата страна да осветява съдбовния ми път (благодаря, чудесно виждам), и след краткия предговор колко ми е било трудно, колко отговорен съм се чувствал… но тогава всичко се обвиваше в моравите пари на срама. За щастие не изпълних поръчката — не зная какво точно ме опази, дълго протаках и се появиха някакви случайно възникнали благотворни антракти в нашите срещи, пък може би и донякъде дотегнах на Александра Яковлевна като слушател; както и да е, историята се оказа неизползвана от писателя — а всъщност беше съвсем проста и тъжна.
вернуться
От имената на Рубльов и Врубел. — Б.р.
вернуться
Романизирана биография (фр.). — Б.а.