Онези двамата дълго чакали изстрела. Нямали цигари, но Рудолф се досетил да опипа джоба на мушамата на Яша и намерил неотворена кутия. Небето се свъсило, боровете шумели предпазливо и отдолу изглеждало, че незрящите им клони се мъчат да напипат нещо. Високо и приказно бързо прелетели две диви патици, проточили шии, едната малко изоставала от другата. По-късно майката на Яша показваше визитката, Dipl. Ing. Julius Posner, на гърба й Яша написал с молив: „Мамо, татко, още съм жив, много ме е страх, простете ми.“ Най-сетне Рудолф не се стърпял и слязъл да види какво става с него. Яша седял на едно коренище сред миналогодишни, останали без отговор листа, но не се обърнал, само казал: „Ей сега ще съм готов.“ Гърбът му изразявал някакво напрежение, сякаш Яша превъзмогвал силна болка. Рудолф се върнал при Оля, но още преди да стигне при нея, двамата ясно чули пукота на изстрела, а в стаята на Яша още няколко часа се удържал животът, сякаш нищо не се било случило, бананова обелка в чинията, „Кипарисово ковчеже“ и „Тежка лира“15 на стола до леглото, пингпонгова хилка на кушетката; бил убит на място, но за да го съживят, Рудолф и Оля го изтътрили нагоре през храстите до тръстиката и там отчаяно го пръскали и разтривали, затова целият бил изпокалян и изцапан с кръв, тиня, борови игли, когато полицията намерила трупа. Сетне започнали да викат за помощ, но никой не се отзовал: архитект Фердинанд Щокшмайзер отдавна се бил прибрал с мокрия си сетер.
Върнали се на мястото, където очаквали изстрела, и тук историята започва да се здрачава. Ясно е само, че Рудолф изгубил всякакво желание да се застрелва дали защото му се отворило вакантно място на земята, или защото просто бил страхливец, а Оля, дори да държала на намерението си, не можела да стори нищо, понеже той веднага скрил револвера. В гората, където било мокро, студено и шушнел тих дъждец, те, кой знае защо, останали дълго, до безсмислено късен час. Мълвата твърдеше, че тъкмо тогава започнала връзката им, но това би било прекалено банално. Към полунощ на ъгъла до улицата с лиричното название „Люлякова“ един вахмистър изслушал недоверчиво техния ужасен, но бодър разказ. Има такова истерично състояние, наподобяващо детинска разпасаност.
Ако Александра Яковлевна се бе видяла с Оля непосредствено след случилото се, може би двете са щели да намерят в това някакъв сантиментален смисъл. За беля това се случило няколко месеца по-късно, първо, защото Оля я нямало в града, а, второ, защото мъката на Александра Яковлевна не веднага взела тази дейна и дори възторжена форма, която бе заварил Фьодор Константинович. На Оля донякъде не й провървяло: тъкмо празнували годежа на нейния доведен брат, къщата била пълна с гости и когато Чернишевска се явила без предупреждение, с гъст траурен воал и с най-добрата част от скръбния си архив (снимки, писма) в чантичката, цялата готова за блаженството на двустранните ридания, излязла да я посрещне мрачно учтива, мрачно нетърпелива госпожица с полупрозрачна рокля, с кървави устни и дебел бял нос; до ъгловата стаичка, където тя въвела гостенката, виел грамофон и, естествено, не могли да завържат никакъв разговор. „Само я гледах“ — разправяше Чернишевска, след което старателно изрязала от многобройните малки снимки и Оля, и Рудолф — макар че той веднага я посетил и паднал на колене пред нея, блъскал глава в мекия ъгъл на диванчето, сетне си отишъл със своята лека походка по синия след пролетния проливен дъжд Курфюрстендам.
Смъртта на Яша се отразила най-болезнено върху баща му. Наложило се да прекара цялото лято в болница, ала изобщо не оздравял: преградката, отделяща стайната температура на разсъдъка от безбрежно безобразния, студен призрачен свят, в който бил отишъл Яша, внезапно рухнала и нямало как да я възстановят, затова се мъчели някак да пускат завеса пред отвора и да не гледат как мърдат диплите. Оттам насетне животът му започнал да пропуска извънземното; с нищо обаче не приключвало това постоянно общуване с душата на Яша, за което най-после разказал на жена си с напразната надежда така да обезвреди подхранващото се с тайната привидение: вероятно тайната отново пораснала, тъй като пак му се наложило да прибегне до скучната, съвсем тленна, стъклено-гумена помощ на лекарите. По такъв начин той само наполовина живееше в нашия свят, но толкова по-настървено и отчаяно се вкопчваше в него и докато слушах щракащия му говор и гледах правилните му черти, мъчно можех да си представя извънжизнения опит на този наглед здрав, загръглен, плешив, с власинки отстрани дребен човек, но тъкмо затова още по-странна бе конвулсията, внезапно сгърчваща лицето му, както и че от време на време цели седмици не сваляше памучната сива ръкавица от дясната си ръка (страдаше от екзема) — всичко страшно намекваше за тайната, сякаш, гнусейки се от нечистото докосване на живота или обгорен от някакъв друг живот, пазеше ръкостискането на голо за някакви нечовешки, мъчно въобразими срещи. Междувременно след смъртта на Яша не спряло нищо, случваха се много интересни неща, в Русия се наблюдаваше разпространяване на абортите и възраждане на виладжиите, в Англия се провеждаха някакви стачки, някак си издъхна Ленин, умряха Дузе, Пучини, Франс, на връх Еверест загинаха Ървин и Малори, а старият княз Долгоруки отиде тайно в Русия и с кожени цървули, за да погледа как цъфти бялата елда, в Берлин се появиха, за да изчезнат отново, наемни циклонетки16, първият дирижабъл бавно прекрачи океана и много се пишеше за Куе17 за Чан Цълин18, за Тутанкамон, а една неделя млад берлински търговец с приятеля си излязъл да се разходи извън града с голяма, яка, почти немиришеща на кръв каруца, взета назаем от съседа месар: в плюшените кресла, сложени вътре, седели двете дебели гувернантки и двете малки деца на търговеца, гувернантките пеели, децата плачели, търговецът и приятелят му се наливали с бира и шибали конете, времето било дивно, така че във веселбата си нарочно блъснали един умело шашардисан велосипедист, пребили го в канавката, нарязали папката му (той бил художник) и продължили нататък още по-весели, а щом дошъл на себе си, художникът ги настигнал в градината на гостилницата, те обаче набили и полицаите, поискали им документите, след което много весели продължили нататък по шосето, а като видели, че ги догонват полицейски мотоциклети, почнали да стрелят с револвери и в завързалата се престрелка било убито тригодишното момче на германския юначен търговец.
15
Стихосбирки съответно от И. Аненски и В. Ходасевич. Смята се, че В. Ходасевич е един от прототиповете на Кончеев. — Б.р.
17
18