Класата на магазина, в който сега влезе, бе ясно определена от поставената в ъгъла масичка с телефон и указател, с нарциси във ваза и с голям пепелник. Тук не предлагаха руските папироси, които той предпочиташе, та щеше да си тръгне с празни ръце, ако продавачът нямаше жилетка на точки със седефени копчета и плешивина с цвят на тиква. Да, цял живот все по нещичко ще получавам в натура, за да наваксвам постоянно нарастващата скъпотия на стоките, които ни натрапват.
Докато прекосяваше под ъгъл към аптеката, неволно обърна глава (светлинен лъч му блесна в рикошет откъм слепоочието) и видя — с онази бърза усмивка, с каквато поздравяваме дъга или роза — как сега от фургона измъкват паралелепипед бяло ослепително небе — огледален гардероб, и по него като по екран се мярна безупречно ясното отражение на клони, които се плъзгаха и люшкаха не като дървета, а с човешко съмнение, обусловено от нрава на хората, помъкнали това небе, тези клони, тази плъзгаща се фасада.
Продължи нататък към магазинчето, но току-що видяното — дали защото му достави удоволствие от сродно естество, или защото го сепна и изненада (както в податливия мрак децата падат от гредата в плевника) — освободи у него нещо приятно, заседнало от няколко дни в тъмното дъно на всяка негова мисъл и завладяващо го при най-малък тласък: излезе моята стихосбирка; и когато както сега се препънеше случайно, тоест спомнеше си тези петдесетина току-що отпечатани в книга стихотворения, светкавично прехвърляше наум цялото томче така, че в мигновената мъгла на безумно ускорената му музика не успяваше да различи читателския смисъл на мяркащите се стихове — познатите думи профучаваха, кръжаха в устремната пяна (кипенето й се сменя с неудържим галоп; ако се втренчиш в нея, както правехме някога, взрени във въртопа й от полюшкващия се мост при воденицата, докато мостът не се превърнеше в кърма на кораб: сбогом!), и тази пяна, и прелитането, и стихът, пробягал отделно, диво, блажено креснал отдалеч, сигурно зовящ го към дома, всичко това заедно с млечната белота на корицата се сливаше в усещане за щастие с изключителна чистота… „Всъщност какво правя!“ — сепна се той, защото се улови да изсипва току-що полученото ресто от тютюнджийницата върху гуменото островче посред стъкления тезгях, през който изотдолу прозираше подводното злато на плоски шишенца с парфюми, докато снизходителният към чудатостта му поглед на продавачката любопитно обгръщаше разсеяната ръка, плащаща за предмет, още дори неназован.
— Моля, дайте ми бадемов сапун — произнесе с достойнство той.
Сетне със същата летяща походка се върна вкъщи. Там на тротоара вече нямаше никого, ако не се смятат трите стола с цвят на метличина, сякаш подбутнати от деца. А вътре във фургона се беше излегнало малко кафяво пиано, овързано, за да си остане по гръб, и вирнало две малки метални ходила. На стълбището срещна хамалите, юрнали се надолу с раздалечени колене, а докато натискаше звънеца до вратата на новото си жилище, чу как горе си подвикват гласове, блъска чук. Щом му отвори, хазайката заяви, че е оставила неговите ключове в стаята му. Тази едра хищна германка имаше странно име, мнимо наподобяващо творителен падеж, което му придаваше звучността на сантиментално уверение: тя се казваше Clara Stoboy2.
А ето я продълговатата стая, където чака търпеливият куфар… Внезапно всичко се промени: да не дава Господ да ви сполети такава ужасна унизителна скука — за пореден път да отхвърляте гнусното потисничество на поредното преместване в нова квартира, невъзможността да живеете очи в очи със съвсем чужди вещи, неизбежното безсъние на тази кушетка!
Постоя известно време пред прозореца: небето беше кисело мляко; и там, където плаваше сляпото слънце, сегиз-тогиз зейваха опалови ями и тънките сенки на липовите клони, страшно забързани към живота, тогава се размиваха недоуплътнени долу, върху изпъкналия сив покрив на фургона. Къщата отсреща бе в скели до средата, а по здравата част на тухлената фасада се виеше бръшлян, достигнал и прозорците. В дъното на пътеката, разделяща градинката отпред, се чернееше табелата на въглищарница, помещаваща се в сутерен.