Выбрать главу

Отново нещо се повреди, дочу се фамилиарно фалшивото гласче на рецензента (може пък да е от женски пол). Поетът с мека любов си припомня стаите в родния дом, където е протичало детството му. Успял е да влее много лирика в поетичното описание на вещите, сред които то е минавало. Когато се вслушаш… Ние всички деликатно и грижовно… Мелодията на онова, дето е било… Така например той изобразява абажурите на лампите, литографиите по стените, своя чин, посещението на паркетчиите (оставящи след себе си сложен дъх от „студ, пот и лак“) и сверяването на часовниците:

Дохожда старчето учтиво в четвъртъците — все така часовниците да навива с внимателната си ръка.
Към своя крадешком погледне, по него стенните свери, стол вземе след това, приседне до обед — да се увери във точността. Благополучно завършил своя труд, той пак поставя стола си беззвучно под равномерното тик-так,

напомнящо понякога цъкане с език и странно поемане на дъх, преди да се разнесе звън. Тиктакането на часовниците като напречно раираната лента на сантиметъра непрестанно измерва безсъниците ми. Също толкова мъчно ми беше да заспивам, както и да кихна без перце или да се самоубия без външна намеса (като си глътна езика, да речем). В началото на страдалческата нощ все пак се залисвах в приказки с Таня, нейният креват беше в съседната стая: открехвахме вратата въпреки забраната и сетне, когато гувернантката влезеше в спалнята си до Танината, единият от нас лекичко я притваряше: мигновен бос бяг и скок в леглото. От стая в стая дълго се изпитвахме с шаради, като сегиз-тогиз млъквахме (до днес чувам тона на това двойно мълчание в тъмнината), тя — за да разгадае моята шарада, аз — за да измисля нова. Моите винаги бяха по-чудновати и глупави. Таня се придържаше към класическите образци:

mon premier est un métal précieux, mon second est un habitant des deux, et mon tout est un fruit délicieux. *

Понякога тя заспиваше, докато аз чаках наивно с увереността, че си блъска главата над моята гатанка, и нито молби, нито врява не сполучваха вече да я освестят. Близо час след това пътешествувах из здрача на кревата, заметнал се с чаршафа и одеялото като в колиба, като в същинска пещера, през чийто далечен, далечен вход отнейде проникваше синкава светлина, нямаща нищо общо със стайната, с невската нощ, с бухналите полупрозрачни сводове на тъмните щори. Пещерата, която изследвах, таеше в своите гънки и пропасти такава мъчителна неизвестност, изпълваше се с толкова душна и тайнствена мяра, че гърдите и ушите ми забучаваха като сподавен барабан, а там, в дълбините, където баща ми открил нов вид прилеп, различавах скулите на идол, издялан в скалата, и когато най-сетне се унасях, десетки ръце ме полагаха на гръб, а някой с ужасен копринен пукот ме разпаряше от горе до долу, подир което чевръста длан се мушваше в мен и силно ми стисваше сърцето. Или пък ме превръщаха в кон, цвилещ с монголски глас — камчаните5 с примки ми изкълчваха краката и те, чупейки се с трясък, заставаха под прав ъгъл спрямо туловището, притиснало гърди в жълтата земя, и в знак на върховна мъка опашката ми щръкваше като свещ; сетне увисваше, аз се събуждах.

Настъпва време да се става. Печкарят длани е прострял над огъня и проверява добре ли се е разгорял. О, да… На жаркото пращене денят отвръща с тишина и със отблясъци пембени на чистата синевина.

Странно колко восъчен става споменът, колко подозрително се разхубавява херувимът с потъмняването на обковката — странни, странни неща се случват с паметта. Заминах преди седем години; чуждата земя изгуби дъха си на странство, както своята престана да бъде географски навик. Седем Години. Бродещият призрак на държавата веднага прие това летоброене, наподобяващо другото, въведено някога от онзи як френски гражданин в чест на новородената свобода. Ала сметката расте и честта не утешава; споменът или се стапя, или добива мъртва лъскавина така, че вместо дивните привидения ни остава ветрило от цветни картички. Не ще помогне никаква поезия, никакъв стереоскоп, който облещено и страховито мълчаливо придава подобна изпъкналост на кубето и обгръща с такова бесовско подобие на пространство лицата, разхождащи се с карлсбадски чаши, че повече от историите за шаманства ме измъчваха кошмарите подир това оптическо развлечение: апаратът бе поставен в приемната на зъболекаря, американеца Lawson, а неговата съжителка M-me Ducamp, прошарена харпия, седнала пред бюрото си, отрупано със стъкленици, пълни с кървавочервения Лосънов еликсир, присвила устни, се дръгнеше в косата и припряно мислеше къде ли да ни впише с Таня — най-сетне с усилие и скрибуцане плюещото и перо ни натикваше между la Princesse Toumanoff с мастилено петно в края и Monsieur Danzas с мастилено петно в началото. Ето описание на едно посещение при този зъболекар, предупредил предишния ден, че that one will have to come out6

вернуться

5

Камчани — известни с войнствеността си жители на източнотибетската провинция Кам, сравнително слабо изследвана в началото на XX в.

вернуться

6

Ето този (зъб) ще трябва да се извади (анг.). — Б.а.