— Госпожо инспектор?
— Мисля, че погрешно ограничаваме търсенето до река Бастан, защото тя продължава, напуска Навара, влиза в Гипускоа и се влива в океана при Бискайския залив, но там я наричат Бидасоа. Ако акушерката Идалго е била свързана с практиките и се е занимала с прихващането на родители, не е изключено да е развивала дейността си и по месторабота. Кажете на Сабалса, че трябва да разширите търсенето и да обхванете не само момиченцата, починали от внезапна детска смърт в Навара, а и тези в Гипускоа, като обърнете особено внимание на родените в селищата по поречието на Бидасоа.
Затвори телефона и пъхна флашката в компютърния порт; записа изпратените от Йонан файлове и придружаващото ги писмо и за миг се поколеба, докато препрочиташе думите, генерирани от автоматичното съобщение, които всъщност бяха последната воля на нейния приятел. Изтри го с чувството, че прекъсва една почти духовна връзка, която някой бе сметнал за толкова важна, че Йонан бе умрял заради нея, толкова опасна и непреодолима, че насмалко да погуби и доктор Такченко. Преди да тръгне, прибра флашката в чантата си, където нещо я накара да пъхне и книгата на Дюпри. Излезе от къщи и подкара към паркинга на един търговски център, където слезе от колата си, поздрави шофьора на Сарасола и се качи на автомобила, в който я чакаше отецът.
Пристъпи направо към въпроса.
— Казахте, че има свидетел.
— Да, един разкаял се участник.
— Трябва да говоря с него.
— Не е възможно — възрази свещеникът.
— За мен може би да, но не и за вас — отвърна Амая.
— Полицията го смята за защитен свидетел.
— Полицията и Църквата, както споменахте — припомни му тя.
Отец Сарасола замълча. Мислеше. След няколко секунди се наведе напред и даде някакви указания на шофьора, който запали мотора на колата.
— Сега ли?
— Защо, не ви ли е удобно? — отвърна саркастично той.
Амая проговори едва когато лимузината спря на ъгъла на една централна улица.
— Нима е тук, в Памплона?
— Сещате ли се за по-подходящо място? Слезте от колата и се повъртете наоколо четвърт час. После идете на номер двайсет и седем на успоредната улица и позвънете на апартамент номер едно.
— Обезопасен ли е?
— Цялото каре принадлежи на „Опус Деи“ и в тази сграда, повярвайте ми, по-лесно би влязла камила в иглено ухо, отколкото чужд човек.
Въведоха я във впечатляващ апартамент с касетирани, дърворезбовани тавани, обточени от край до край с гипсови орнаменти високо горе, докъдето достигаха крилата на прозорците, през които, като през дълги, тесни процепи на фасадата, навлизаше оскъдната светлина на памплонската зима, приглушена още повече от ефирните бели завеси, придаващи мъртвешки нюанс на вътрешното осветление. В стаята беше топло, но бледата жълтеникава крушка, потънала сред архитектурните орнаменти на три метра височина над главите им беше толкова слаба, че прибавена към малобройните и строги мебели, подсилваше впечатлението за студенина и липса на уют. Мъжът пред нея беше облечен в прекалено голям за него сив костюм и недотам чиста бяла риза. Амая забеляза, че въпреки официалното облекло е по домашни пантофи. С подстриганата си с машинка коса и обръснатата надве-натри прошарена брада той изглеждаше по-възрастен от петдесет и петте години, които Сарасола бе обявил.
Мъжът я погледна с недоверие, изслуша с престорено уважение свещеника, но покорно изпълни молбата му.
Беше много слаб и въртеше нервно хлабавата халка на пръста си.
— Разкажете ми за престоя си в Лесака.
— Бях на двайсет и пет години и тъкмо завършвах университета. През онова лято отидох с приятели на тържествата за Сан Фермин[30]. Там се запознах с едно момиче, което ни покани в къщата, където живееше заедно с неколцина свои приятели. Отначало всичко ни се стори много забавно, беше нещо като комуна, изследваща корените на традицията, човека и природните сили. Имаха малка градина с марихуана и пушехме, докато ни се завъртеше главата, за да чуем вятъра и майката земя, за да танцуваме около огъня. Групата организираше беседи, на които понякога канеше нови кандидати за присъединяване, хора от селото или туристи като мен, отишли там, привлечени от духовното, от вещерството в Бастан, от магията и спиритизма. Често говореха за някой си Табесе, за това, какво им разказвал и колко много знаел, но тогава не го видях нито веднъж. В края на лятото повечето участници се разотидоха, но аз получих покана да остана в къщата. Тогава започна да си проличава истинската същност на сектата. През септември се запознах с него. Плени ме от пръв поглед. Караше хубава кола, обличаше се чудесно и без да парадира, имаше излъчването, присъщо за богатите хора, които винаги са разполагали с много пари, не знам дали разбирате какво имам предвид. В тена му, в прическата и маниерите му имаше нещо наистина съблазнително, беше много специален човек. Мисля, че всички бяхме влюбени в него, включително и аз — призна свидетелят и Амая забеляза, че говори с усмивка, захласнат по спомена за онзи мъж. — Всички го обичахме и бяхме готови да направим каквото поискаше… И всъщност го направихме. Той беше изключително привлекателен и сластен, сексуално неустоим. След това никога не съм изпитвал подобно влечение към друг мъж, нито към жена — прошепна той със съжаление.
30
Празниците в чест на този светец се провеждат ежегодно в Памплона от 6 до 14 юли. Едно от най-прочутите забавления е състезанието по определен маршрут от 849 м до площада за корида, който смелчаците изминават, тичайки пред биковете. — Б. пр.