— Доколкото ми е известно, в съседни селища е имало и други групи.
Мъжът потвърди с глава.
— Знаете ли дали още някоя от тях е стигнала до жертвоприношението?
— Знам, че в Бастан се готвеха скоро да последват примера ни, така се говореше. Помня, че при едно от посещенията в къщата видях, че едно от семействата има момиченце…Изглежда, то беше предопределено…
— Какво искате да кажете?
— Бях наблюдавал същото преди това в моята група. Момиченцето живееше сред нас, родителите му го хранеха и се ограничаваха почти само с това, а всички останали избягваха нормалното общуване с детето. То беше предназначено за жертва и друг вид контакт щеше да усложни нещата. Отнасяхме се към него като към останалите животинки, определени за принасяне в дар, без име, без самоличност, без друг вид връзка.
Амая потърси в джиесема си снимка на майка си на младини и я показа на мъжа.
— Да — отговори той тъжно. — Тя беше от бастанската група. Не знам дали го е направила, но помня, че беше бременна, когато се запознахме.
— Какво трябваше да се направи? По какъв начин се постигаше очакваният резултат?
Свидетелят закри лицето си с две ръце и зашепна през тях:
— Моля ви, моля ви.
— Братко — смъмри го твърдо Сарасола.
Мъжът свали шепи от лицето си и го погледна, изненадан от острия му тон.
— Трябваше да пожертва новороденото момиченце в името на Злото, на Ингума, и да го направи като Ингума: да лиши малката от въздух, а после да поднесе като дар и телцето ѝ.
Демон върху теб, отекна в главата на Амая.
— С каква цел?
— Не знам.
— Това ли стана с тялото на момиченцето от Лесака?
— Нямам представа, това също беше задължение на родителите, част от ритуала, от условията, които следваше да изпълнят. Детето трябваше непременно да е момиче, да не е навършило две години и да не е кръстено.
— Да не е кръстено — повтори тя и си го записа. — Защо?
— Защото кръщението е също вид дар, вид посвещение и обвързване с друг господ. Не биваше да са кръстени.
Амая неволно си спомни за сина си, оставен на пода на пещерата, благославяйки чудодейния начин, по който се бяха подредили планетите, за да осуетят смъртта му, далеч преди да се роди.
— А възрастта?
— От раждането до навършването на две години душата все още блуждае. Тогава децата са най-подходящи за жертвоприношение, така е през цялото детство до момента, когато започват да съзряват. Тогава настъпва друг вид промяна, която ги прави желани за същите цели, но е по-лесно да оправдаеш смъртта на бебе, ненавършило две години, отколкото на девойка.
— Защо момичета, а не момчета?
— Жертвоприношенията трябва да се извършват по групи според пола, нямам представа по каква причина, но Табесе ни обясняваше, че така било открай време. Когато Ингума се събуди, отнася определен брой жертви, но винаги от един и същи пол, от една и съща възрастова група и при идентични обстоятелства, до изпълване на цикъла. Описваше ни как се прави, какво е значението и ползата от ритуала… По правило по-самоотвержени бяха мъжете. На някои жени това им костваше повече, дори да го бяха решили вече, а след като го направеха, изпадаха в депресия и призивът беше отново да родят, и то веднага. Чувах, че не всички го понасяли добре. Имаше и такива, които, чисто и просто, не знаеха какво ще извършат съпрузите им. По онова време не можех да го проумея, но сега, след като знам какво е да загубиш детето си, си давам сметка, че не бих могъл да обичам роденото след него… Ако ме насилят за това, може дори да го намразя.
— Какво се получаваше в замяна на подобен дар?
— Каквото пожелаеш, обаче в зависимост от естеството на поднесения дар: здраве, пари, богатство, отърваване от съперници, ощетяване на трети лица, отмъщение. В замяна на „жертвоприношението“ човек можеше да получи всичко.
— А защо после е трябвало тялото да бъде отнесено?
— Защото така се прави с даровете, те се поднасят, преотстъпват се. Отнасят се на мястото, където ще изпълнят своето предназначение.
— От какъв вид е това място?
— Не знам — отвърна мъжът уморено. — Вече ви казах.
— Напрегнете се, помислете още малко, за какви места най-често ви говореше той?
— За магически места, места, съхранили далеч по-древни от християнството способности, където мъжете и жените ходели по традиция да оставят даровете си, за да измолят богата реколта или да призоват стихиите. Способностите може да се използват както за добро, така и за лошо. Тези места по думите му били като огромни лупи на Вселената, концентриращи забравени от съвременния човек енергии и сили.