— По-добре да пия вода, трябва да поработя.
Той направи отегчена гримаса.
— Цял ден не съм те виждал, мислех, че ще прекараме нощта заедно.
— Не мога…
— Какво става? Притеснена ли си?
— Бях забравила, че ти се запозна с нея в Аинса… Доктор Такченко е претърпяла катастрофа на пътя и е в тежко състояние.
— Докторката? Много съжалявам, Амая. Дано се оправи, стори ми се невероятна жена.
— Ще се оправи, лоши фрактури, но животът ѝ е вън от опасност… По-скоро случаят „Еспарса“ не ми дава мира, изчезването на тялото на момиченцето изглежда от съществено значение, но не променя особено това, с което разполагаме. Разговаряхме с близки и приятели, никой нищо не знае, няма свидетели, никой нищо не е видял.
— Не бива да допускаш нещо, което не води доникъде, да те разстройва толкова.
— Не става дума само за това дете. Ти поне можеш да разбереш, собствената ми сестра липсва от гроба си… Все едно преминавам непрекъснато през един и същи цикъл — каза Амая, обаче пропусна да спомене разкритията, до които бе стигнала благодарение на информацията, изпратена от Йонан.
Маркина я погледна усмихнато.
— Знаеш ли какво си мисля? Според мен някой роднина или приятел на бащата е отнесъл малката, за да я погребе на приготвеното от него място. Сигурно има някаква сантиментална причина, нищо чудно да я е занесъл в гроба на родителите си или в стара семейна гробница. Факт е, че майката е искала да кремира тялото, а някои хора продължават да смятат това за светотатство. По-често, отколкото си представяме, в семействата избухват спорове по въпроса къде да бъдат погребани покойниците, каква да бъде траурната служба, кои да присъстват и кои не. Помня случая, когато се наложи съдът да решава къде да бъде заровен един мъж — при родителите му или в гробницата, приготвена от съпругата му. Бяха направили, естествено, две траурни служби в негова памет, а в състезанието кой ще публикува по-голям некролог във вестника бяха похарчили цяло състояние, за да купят съответното каре на страницата.
— До такава степен, че чак да извадят трупа от ковчега му посред нощ?
Той цъкна недоволно с език.
— Вече знаеш какво мисля по въпроса, това не ни води наникъде, Амая, само ще причини болка и страдание. Разбирам, че е редно да започне разследване, но тялото най-вероятно няма да се появи, не мислиш, надявам се, да искаш заповед за отваряне на всички гробове на семейство Еспарса. Очаквах, че примерът с Йоланда Беруета ти е бил достатъчен.
Тя се изненада леко от острия му коментар.
— Да, вече ти обещах, че няма да направя нито една крачка, която би навредила някому. А като спомена Йоланда Беруета, един свидетел твърди, че я е видял да разговаря с твоята секретарка в кафене близо до съда.
— Със съдебна секретарка?
— Не със съдебна секретарка, а с твоята лична помощничка, Инма Еранс.
— Не бях чувал за това, но ако ти се струва важно, още утре сутрин ще я попитам.
— Попитай я — отвърна Амая и недоволно постави приборите върху чинията.
Маркина погледна загрижен почти недокоснатата порция риба пред нея и изсумтя.
— Никога няма да спреш, нали, Амая? — Тя го погледна въпросително. — Коя е истинската причина, за да бъдеш така обсебена от този случай? Това, че някакъв глупак е отмъкнал трупа на дъщеря си, за да го погребе другаде, или това, което ти се иска да видиш в него? Не си ли даваш сметка колко вредиш на самата себе си? Откажи се, спри се най-сетне. Аз те обичам, Амая, искам да останеш в тази къща, искам да останеш с мен, но нещата няма да потръгнат, ако продължаваш да си така обсебена от миналото, ако продължаваш да търсиш призраци.
Тя се почувства толкова притисната, че ѝ беше трудно да разсъждава ясно.
— Не мога, не мога да направя това, което искаш от мен… Това не е обсебеност, а инстинкт за самосъхранение и няма да се успокоя, докато Росарио броди някъде навън. Обсебена, казваш? Та тя е удушила сестра ми, опита се да убие сина ми, а откакто се помня, прави всичко възможно, за да убие и мен. Няма да се успокоя, докато не я приберат отново в лудницата. Не мога да бъда спокойна, когато врагът ми се разхожда на свобода! Който не е преживявал подобно нещо, не може да си го представи.
Маркина поклати отрицателно глава и протегна длан, търсейки нейната. Амая скръсти решително ръце пред гърдите си като щит.
— Майка ти е мъртва, Амая, реката я е завлякла. Открихме палтото ѝ, закачено на един клон на няколко километра по-надолу. Как си въобразяваш, че жена в нейното състояние би могла да оживее при подобни обстоятелства? Но дори да е оживяла, къде се намира сега?