— Бях дезориентирана и уплашена, а заради лекарствата обърках ковчезите, но както виждате, излязох права, откраднали са тялото на моето бебе. Сега трябва само да се постарая да изляза от тук, за да тръгна да го търся.
Амая я погледна разтревожено. Отново бе сгрешила, първоначалното впечатление, че Йоланда се контролира, се оказа всъщност само твърда решимост да продължи издирванията си.
— Сега гледайте да се възстановите, оставете полицията да си върши работата. Ще продължим да търсим дъщеря ви, обещавам ви. — Жената ѝ отправи снизходителна и изпълнена с недоверие усмивка. — Йоланда, дойдох при вас днес главно за да ви задам един съвсем конкретен въпрос.
Тя извади от чантата си снимката, на която Йоланда беше с Инма Еранс, и ѝ я показа.
— Това е секретарката на един съдия. Какво ви интересува?
— Знам коя е. Искам да ми кажете откъде се познавате и за какво разговаряхте.
— Вече ви споменах, че бях писала до всички съдилища, до омбудсмана, до президентката на Навара и до къде ли още не с молба да ми позволят да отворя гробницата на децата ми. Тази жена ми се обади и ми определи среща в едно кафене. Аз ѝ разказах подробностите, тя прояви голям интерес и ми уреди среща със съдията.
Амая се ококори.
— С кой съдия?
— Със съдия Маркина. Той беше много любезен, макар че не можеше да ми помогне. Препоръча ми да се свържа с вас, каза, че сте били отличен полицай и че ако има начин, ще разнищите нещата докрай.
Амая я слушаше с отворена уста.
— Каза ми също така да бъда дискретна, да се помъча срещата ни да изглежда случайна, иначе нямало да проявите интерес към случая.
Амая замълча, вперила очи в жената пред себе си, и си спомни, че когато се запознаха пред „Арги Белц“, Йоланда се бе изненадала, че е толкова млада, и бе споменала, че не си я е представяла така. Чак след това успя да проговори.
— Съдия Маркина ви е препоръчал да се запознаете с мен дискретно, уж случайно, защото иначе няма да проявя интерес към случая?
— Да, освен това каза, че сте много добра в работата си. Помоли ме също така никога да не ви споменавам, че препоръката идва от него, но предполагам, че сега вече е все едно, и вие имате право да го знаете.
Поразходи се из градината на болницата, преди да се качи в колата, опитвайки се да проумее целта на всичко, което току-що бе чула, и да превъзмогне обзелото я смущение. Маркина ѝ бе изпратил Йоланда Беруета, но ако намерението му е било да ѝ помогне, защо бе спрял ексхумацията на телата на гробището в Еноа? Може би е очаквал да го помоли за помощ, което, от друга страна, би било правилното? Но след като ѝ я бе изпратил, едва не я бе разпънал на кръст заради случилото се на гробището, вероятно защото е мислел като нея, че цялата тази болка е могла да бъде спестена, ако бе следвала нормалните процедури.
Не разбираше нищо. Качи се на колата и напусна двора на болницата. Тъкмо бе излязла на магистралата, когато телефонът ѝ звънна. Беше той. Включи хендсфрито и отговори.
— Гледай ти, тъкмо за теб си мислех — каза.
— А аз за теб — отговори тихо той, — но почти нямам време, влизам на дело, вече съм с тогата. Обаждам се да ти кажа, че вече питах секретарката си и тя ми каза, че Йоланда наистина я е спряла един ден в кафенето с молба да поговорят, описала ѝ случая на синовете си и я помолила да се застъпи пред съдията за нея. Инма я изслушала и не ѝ обърнала никакво внимание, казва, че я е помислила за луда.
След като се сбогува и затвори, се наложи да спре колата встрани от пътя, за да асимилира чутото. Беше я излъгал.
Телефонът зазвъня оглушително в купето на спрелия на банкета автомобил.
— Ириарте.
— Госпожо инспектор, добри новини. Националната полиция е задържала Мариано Санчес, надзирателя, който избяга. Бил в Сарагоса, при един приятел. Снощи излезли явно на разпивка и се блъснали в друга кола. Монтес и Сабалса отидоха да го доведат, до час-два ще са тук. Имаме известен напредък и в издирването на евентуални жертви, мисля, че това ще ви заинтересува.
Мариано Санчес още беше махмурлия след запоя от предната вечер. Със зачервени очи и пресъхнала уста. Откакто бе седнал в стаята, три пъти бе поискал вода.
— Няма да кажа нищо — отсече той, когато ги видя да влизат.
— Чудесно, имате ли нещо против аз да говоря междувременно? Не е нужно да отговаряте, няма защо да казвате каквото и да било — заяви Ириарте и постави пред него увеличена снимка, на която се виждаше как Мариано Санчес стои пред килията на Берасатеги и подава нещо през малкия отвор на вратата. — Въпреки че затворникът е бил изолиран, вие сте отишли до килията му и както става ясно от снимката, сте му дали лекарството, с което той се е самоубил.