Нова мълния освети небето и ги остави на тъмно за две секунди, преди токът отново да дойде.
Не ѝ беше неприятно да върви под дъжда, но оглушителното трополене на капките върху изпънатия плат на чадъра силно я изнервяше. Усети вибрирането на телефона си в джоба. Имаше две пропуснати обаждания: едното от Джеймс, другото от Маркина. Изтри ги и зарови апарата на дъното на джоба, докато спираше пред къщата на стария господин Янес. Позвъни само веднъж и си го представи как се надига, мърморейки, от импровизираната си постеля пред телевизора. След малко го чу да дръпва резето на вратата и набръчканото му лице се появи пред очите ѝ.
— А, пак сте вие — бе неговият поздрав.
— Може ли да вляза?
Мъжът не отговори. Отвори широко вратата и се затътри по коридора към дневната. Носеше същия кадифен панталон, само дето бе заменил дебелия пуловер и плюшения халат с карирана риза. Вътре в къщата беше приятно топло. Амая последва Янес, който седна на своя диван и с жест я покани да стори същото.
— Благодаря, че се обадихте — каза рязко той.
Тя го погледна объркано.
— На онези за котлето. Благодаря, че ги повикахте.
— Моля — отвърна Амая.
Старецът съсредоточи вниманието си в екрана на телевизора.
— Господин Янес, искам да ви питам нещо.
Той я погледна.
— При предишното ми посещение вие ми разказахте, че и друг полицай е идвал при вас преди мен. Казахте, че ви е направил кафе с мляко…
Янес кимна.
— Искам да погледнете тази снимка и да ми кажете дали това е той — каза тя и му показа на екрана на телефона си снимка на Йонан Ечайде.
— Да, същият беше, много приятно момче.
Амая угаси екрана и прибра джиесема.
— За какво разговаряхте?
— Пссс — отговори Янес с мъгляв жест.
Амая стана и взе от една помощна масичка снимката на съпругата му, която той ѝ бе показал предния път.
— Жена ви не е изпаднала в депресия след раждането на сина ви, нали? Мисля, че вече е била зле много преди това, но раждането на бебето напълно я е съсипало. Не е можела да го обича, отблъсквала го е, защото това дете е трябвало да замести починалата ѝ дъщеря.
Янес зяпна, но не каза нищо. Взе поставеното до него дистанционно и изключи телевизора.
— Не съм имал никаква дъщеря.
— Напротив, имали сте. Този полицай го е подозирал и затова е дошъл да говори с вас.
Янес помълча няколко секунди.
— Маргарита трябваше да го забрави, но вместо това по цял ден мислеше и говореше за случилото се.
— Как се казваше?
Той се забави с отговора.
— Нямаше си име, така и не я кръстихме. Умря внезапно няколко часа след раждането.
— По дяволите, убили сте собствената си дъщеря! — процеди Амая с отвращение.
Янес я погледна и постепенно на устата му се изписа усмивка, която премина в смях и кикот. Посмя се като побъркан известно време, но изведнъж спря.
— И какво смятате да правите, да ме издадете на полицията ли? — попита той с горчивина. — Синът ми е мъртъв, жена ми е мъртва, а аз ще гния жив в тази къща до края на дните си. Колко зими още ще изкарам, как мислите? Вече нищо няма значение, трябваше да го проумеем. Веднъж някой ми каза, че всичко, което дяволът ти дава, се превръща в помия. Пратят ли ми орехите, ще ги погълна и ще оставя Злото да си проправи път през червата ми. Отдавна съм се отказал. Когато жена ми умря, всичко, което ми се струваше толкова важно — парите, тази къща, работата, всичко ми стана безразлично. Отказах се.