— Виждам, че не само аз имам пълна информация за всичко, което се случва в Памплона. Идвам тук всяка сутрин, но ако сте искали да говорите с мен, можехте да се обадите по телефона и щях да мина да ви взема с колата…
— Моля да извините моята настойчивост, но има нещо, за което държа да поговорим, и не можех да чакам. Също като вас и колегите ви от Ватикана, и аз съм силно впечатлена от поведението на доктор Берасатеги. Това е може би най-сложният вид профил, до който съм опирала. В Куонтико биха платили, за да проучат поведението на един подстрекател, способен да използва чуждия гняв, за да подписва собствените си престъпления, да убеждава другите до такава степен, че да изостри до крайност жестокостта им, и същевременно достатъчно селективен, за да подбира конкретен тип жертва. Знаете ли, доскоро анализаторите бяха така втренчени в престъпния ум, че почти не обръщаха внимание на жертвите, гледаха на тях само като на последствие от злодеянието. Но вълците не случайно ядат овце. Биха могли да се хвърлят на зайци, на лисици или плъхове. Те ядат овце, защото харесват месото им, страха им и ужасеното им блеене. Всички жертви на Тартало бяха жени, родени в Бастан, повечето не живееха вече тук, но произходът им сочеше безспорен модел. Но въпросът би могъл да бъде: как е избирал Берасатеги убийците? Знаем отговора от терапевтичните курсове, които е водел като психиатър — пряка възможност за досег с всякакви видове поведенчески разстройства, изложени пред очите му като в меню на ресторант, и с осигуреното му от широките познания умение да манипулира не е било чак толкова трудно, но пък е изпипано до съвършенство, редно е да му го признаем. За мен обаче не това е същественият въпрос. По-важното е защо е избирал именно тези жертви? Когато отидох да го посетя в затвора, го упрекнах, че се е криел зад тия нещастници, но той ми отговори, че никога не е имал намерението да им прехвърля вината си, те били, чисто и просто, актьори, представящи неговата пиеса. Изживяваше се като режисьор или нещо от този род. Убийството на жените им било първото действие, след което той, истинският главен герой, вземал своя трофей, отрязвайки ръката им. Още една странност, нали? Чудех се защо изкусен убиец като него ще избира толкова противен трофей при свързаните с неговото съхранение препятствия… Докато не проумях значението на пещерата, където ги бе трупал, и не си дадох сметка, че са били дар за дивото създание, чието име бе заимствал.
Сарасола се бе навел, за да я чува, и главата му беше толкова близо, че почти докосваше нейната. Амая говореше много тихо, почти шепнешком.
— Не е избирал убийците, избирал е жертвите. Вчера насочиха вниманието ми към един факт, който бях пропуснала, и сега започвам да мисля, че подборът на жертвите ни отвежда малко по-надалеч, карайки ни да се питаме кои са били тези жени и защо ги е избрал Берасатеги. Местни жителки, родени в Бастан, напуснали вече долината и починали на стотици километри от тук може би, но озовали се в крайна сметка в една пещера наблизо под формата на дарове. Каквито са били и девойките на брега на реката.
Сарасола сепнато се изправи.
— Освободени от всякакъв знак за зрялост, голи и обръснати като невръстни момиченца, без обувки, без грим, като дар в чест на непорочността, на завръщането към традицията, лишавани от въздух до смърт.
Сарасола прекара ръка през очите си и ги разтърка, сякаш се опитваше да изтрие от ретините си нарисувания от нея образ.
— Виктор Оярсабал е бил син на властна жена и с избора си на съпруга е повторил модела. Започнал да пие още много млад, опитвайки се да потисне желанието си да убива. Известно време мислел, че го е постигнал. Веднъж го попитах как е успял и той ми каза, че ходел на терапия. Споменах му за групата анонимни алкохолици, които се събираха в енорийската църква, но той отвърна, че предпочитал дискретността на една терапевтична група в Ирун. Изпратих запитване по имейла. Едва ли ще имат проблем да ми посочат името на терапевта, но би било излишно да стоя тук и да си губя времето, ако вие можете да ми го кажете и да потвърдите предположенията ми. Кажете ми, отче, в зловещия си архив доктор Берасатеги споменава ли да е лекувал Виктор Оярсабал, известен като Басахаун?
Сарасола кимна утвърдително и сви устни, докато тя клатеше невярващо глава и се навеждаше напред, опирайки лакти върху коленете си и закривайки лице.