— Няма как да не се питам.
— Е, тук ви е грешката, грешката на всички глупаци, възприемащи света през филтъра на онова, което за тях е логично и доказано от познатата ни наука; и тази грешка, повярвайте ми, не е много различна от грешката на хората, осъдили Галилей, задето защитавал хелиоцентричната теория. „Доколкото ни е известно и съгласно поддържания с векове мироглед, знаем, че Земята е центърът на Вселената“, заявявали те тогава. Помислете, преди да отговорите, ние знаем ли, или смятаме, че знаем, понеже това са ни разказвали? Подлагали ли сме на проверка всеки един от абсолютните закони, които така убедено възприемаме, защото от векове ни ги набиват в главите?
— Е, бихме могли да приложим това и по отношение на съществуването на Бог или на дявола, проповядвано от Църквата от векове…
— Правилно, и е добре, че го подлагате на съмнение, макар и не въз основа на онова, което смятате, че знаете. Опитайте, потърсете Бога, потърсете и Злото, потърсете ги и си направете сама извод, но престанете да съдите вярванията на другите. Животът на милиони хора се върти около вярата, вяра независимо в какво, в Бог, в някакъв кораб, който ще дойде и ще ни закара на Орион, че ако се взривят с бомба, ще идат в рая, където от изворите блика мед, а девиците само тях чакат, няма значение. Ако искате да разберете нещо, престанете да се питате дали е логично и започнете да приемате, че то е реално, че води до реални последствия и че има хора, готови да умрат в името на вярата си. А сега задайте отново въпроса си.
— Добре, защо деца и как ги използват?
— Нуждаят се от невръстно създание, ненавършило две години, което да бъде пожертвано ритуално. Най-често се източва кръвта му, но понякога бива разчленявано, за да се използва на части; черепите са на особена почит, не по-малко ценни са и дългите кости, като онези майру-бесо, които бяха подхвърлени при оскверняването в Арискун. При други практики се използват зъбите, ноктите и косата, плюс праха от смлените дребни костици. Сред всички ритуални предмети, употребявани за магии, детските трупове имат най-висока стойност.
— Защо ненавършили две години?
— Това е преходният период — обади се Йонан. — В много култури се смята, че до тази възраст децата витаят между двата свята и са в състояние да виждат и да чуват случващото се и в двата, което ги превръща в подходящ проводник за установяване на връзки с духовни светове или за получаване на желаното.
— Точно така. От раждането си до втората година децата развиват инстинктивни познания, сиреч как да стоят изправени, как да ходят, как да хващат предмети и други подражания, но едва след като навършат две години, с развитието на речевите умения преминават границата и тогава започва да се оформя нов начин за връзка между детето и средата. Оттам насетне, въпреки че малолетните продължават да бъдат твърде привлекателни за вещерските практики, особено преди да влязат в пубертета, те престават да бъдат толкова ефикасен проводник.
— Ако един труп е откраднат с такова намерение, къде биха го занесли?
— Като следовател най-вероятно вече сте предположили, че мястото трябва да е достатъчно защитено и уединено, за да могат да извършват практиките си, макар че подозирам накъде биете. Знам, че си мислите за храмове, църкви или светилища, и щяхте да сте на прав път, ако ставаше дума за сатанински практики, чиято цел е не само възхвала на Лукавия, а и оскърбление на Господа. Вещерството обаче е много по-широк клон от сатанизма и макар да изглеждат тясно свързани, няма причина да е така. В много вероизповедания се използват човешки останки, служещи за проводници за получаването на определено благо. Сещам се за вуду, за магьосничеството, за конгоанското пало или кандомбе, практики, при които се призовават не само божества, а и духовете на мъртъвци, а в такъв случай най-подходящо е да се използват човешки останки. При този вид ритуали трябва да отидеш на свещено място и да го оскверниш. В случая с Арискун говорим, разбира се, за долината на Бастан с нейните богати исторически традиции в магьосничеството, при които действително са викали Акер, дявола.
Амая помълча няколко секунди, отмести поглед от изпитателните очи на Сарасола и погледна през прозореца към мрачното памплонско небе. Мъжете мълчаха, съзнавайки, че въпреки привидното спокойствие, колелата в мозъка на инспекторката се въртяха на пълни обороти. Когато тя отново обърна очи към стаята и към Сарасола, решителността бе заменила съмнението на лицето ѝ.