14
Спазвайки обещанието си, доктор Сан Мартин бе започнал аутопсията. Ечайде и Амая се приближиха до стоманената маса в залата, която този път беше претъпкана от студентите по медицина, наобиколили доктора. В момента Сан Мартин работеше с гръб, мерейки на везната вътрешните органи. Като се обърна и ги видя, се усмихна.
— Идвате накрая, почти свършваме. Анализът на токсините показа прекалено високо ниво на много мощен транквилант. Имаме активната съставка, но още не смея да заявя за какво става дума. Като се има предвид, че е бил психиатър, със сигурност е знаел точно кое успокоително и в каква доза да вземе. Тези медикаменти обикновено се инжектират, но няколко миниатюрни абразии отстрани на езика показват, че го е погълнал.
Амая се наведе, за да огледа през лупата дребните пришки от двете страни на езика, които Сан Мартин ѝ показа, като го издърпа напред с плоска пинсета.
— Усеща се сладникаво-кисела миризма — отбеляза тя.
— Да, сега е по-осезаема, първоначално вероятно е била прикрита от парфюма, с който докторът буквално се е изкъпал, страшно суетен тип.
Амая погледна трупа, замислена над думите на доктор Сан Мартин. Y-образният разрез, който тръгваше от раменете и слизаше през гърдите до таза, бе разтворил тялото, излагайки на показ вътрешните органи, чиито ярки цветове винаги я бяха впечатлявали; този път обаче Сан Мартин и помощниците му бяха отворили с форцепс и гръдния кош, за да извадят и претеглят всеки орган, подтиквани несъмнено от любопитството да видят как е въздействал мощният седатив върху младото и здраво тяло. Ребрата, необичайно бели, стърчаха към тавана, костите без плът изглеждаха нереално, приличаха на шпангоут на недовършен кораб, на скелет на стар кит или на дълги, призрачни пръсти на незнайно същество, което напира да излезе вън от тялото. Няма хирургия, сравнима с аутопсията; най-точното определение за нея безспорно е „впечатляваща“ и не е трудно човек да си обясни защо почти всички изкормвачи са се прехласвали по това зрелище, по майсторлъка, който се изисква, за да извадиш непокътнати вътрешностите в необходимия ред, да направиш разрезите на точната дълбочина и да устоиш на изобилието от форми, цветове и миризми. Амая огледа асистентите и студентите, заслушани внимателно в обясненията на Сан Мартин, който сочеше различни зони от черния дроб и им показваше как спирането му е предизвикало колапс на целия организъм, когато Берасатеги вече е бил в безсъзнание. Докторът бе измислил достоен и безболезнен начин да се пресели в отвъдното, но не бе успял да се спаси от онова, което идваше после: поредицата от задължителни действия, които е познавал отлично като лекар. Не е искал да умре и сигурно никога не е и помислял да се самоубива. Подобен нарцисист би се простил с живота само ако преди това е трябвало да се прости и с властта, която е упражнявал над другите, а Амая се бе убедила, че затворът не се бе оказал непреодолимо препятствие пред него. Бе направил това, което му е било наредено да направи, въпреки нежеланието си, и този елемент беше толкова невероятен и неприсъщ, че Амая отказваше да го приеме. Берасатеги бе умрял, оплаквайки собствената си смърт, не като човек, който решава да сложи край на живота си, а като човек, когото повеждат към ешафода през зелен, дълъг цяла миля коридор, от който няма връщане назад.
Тя се обърна към Йонан, за да сподели мислите си, и го видя да стои няколко крачки по-назад, встрани от групата, която слушаше доктор Сан Мартин, скръстил ръце пред гърдите и вперил очи в трупа върху масата, който както беше гол, мокър и разпорен от горе до долу, с щръкнали нагоре бели кости, представляваше Дантева гледка.
— Елате насам, господин младши инспектор, запазих стомаха до идването ви… Предполагам, че ще искате да видите съдържанието му, въпреки че сме почти сигурни, че е погълнал ампулата.
Една от асистентките нагласи ситото върху една колба, пое стомаха, който докторът бе щипнал в единия му край, и изсипа плътната жълта маса върху съда. Миризмата на повръщано, усилена от остатъците от транквиланта, се оказа доста противна. Йонан отстъпи назад погнусен и Амая не пропусна да забележи споглеждането на асистентите.
— Очевидно е присъствието на остатъци от медикамента в стомаха — каза доктор Сан Мартин. — Допускам, че е ограничил максимално приема на храна и вода, за да улесни абсорбирането, а контактът на лекарството с лигавицата е стимулирал производството на голямо количество стомашни киселини. Ще бъде интересно да отворим стомаха, трахеята и хранопровода, за да установим какви поражения е нанесла течността при преминаването си през органите.