— На четири месеца — прошепна дрезгаво той.
— Моите съболезнования.
Мъжът поклати глава и преглътна слюнката си.
— Знаете ли, днес беше свободният ми ден. А като дойдох, заварих цялата тази лудница. Защо не ми разкажете какво се случи?
Той вдигна още малко лице, насочвайки брадичка към камерата зад стъклото и прожектора, осветяващ килията. Изражението му беше сериозно и измъчено, но не издаваше недоверие.
— Вашите колеги не ви ли разказаха?
— Предпочитам да чуя вашата версия, тя ме интересува.
Последва продължително мълчание. Един по-неопитен следовател би решил, че задържаният няма да проговори, но Амая стоеше и чакаше.
— Отнасях тялото на дъщеря ми.
Бе казал „тялото“, признаваше, че е отнасял труп, не дете.
— Къде?
— Къде ли? — отвърна той объркано. — Никъде, аз просто… Просто исках да я подържа още малко.
— Казахте, че сте я отнасяли, отнасяли сте тялото ѝ, но са ви задържали до колата ви. Къде отивахте?
Той не отговори.
Опита по друг начин.
— Невероятно е колко много се променя животът с едно бебе вкъщи, изникват толкова много неща, толкова изисквания. Синът ми страда от колики всяка нощ, след последното хранене плаче по два-три часа и няма друг начин да го успокоя, освен да го разхождам на ръце из цялата къща. Понякога си мисля, че никак не е чудно, че някои хора се побъркват от това.
Той кимна утвърдително.
— Това ли се случи?
— Кое?
— Вашата тъща казва, че сте влезли в дома ѝ през нощта.
Мъжът отрече с глава.
— Тя е видяла колата ви, когато сте се отдалечавали…
— Тъща ми греши. — Споменавайки майката на жена си, враждебността му видимо си пролича. — Тя не различава марките на колите. Сигурно някоя двойка влюбени е свърнала по отклонението, търсейки по-закътано местенце… Сещате се, нали?
— Сещам се, но кучетата не са залаяли, значи, е бил познат човек. Освен това тъща ви — каза го уж шеговито — споменала пред моя колега, че върху челото на малката имало червено петно, което не било там, когато я приспивала, че със сигурност е чула шум, а когато надникнала, видяла вашата кола да се отдалечава.
— Тая гаднярка би казала всичко, за да ме прецака, никога не ме е понасяла. Питайте жена ми, излязохме да вечеряме и се прибрахме вкъщи.
— Да, колегите ми са говорили с нея, но не ни помогна много. Не опровергава думите ви, просто не си спомня.
— Да, тя пийна малко повечко, а покрай бременността беше отвикнала…
— Сигурно е било трудно. — Той я погледна с недоумение. — Имам предвид последната година, рискова бременност, покой, никакъв секс, после детето идва преждевременно, два месеца в болницата, никакъв секс, накрая се връщат вкъщи и следват само грижи и тревоги, пак никакъв секс…
Той изкриви лице в нещо като усмивка.
— Знам го от опит… — продължи Амая. — И на годишнината си оставяте детето при тъщата, отивате на вечеря в скъп ресторант, но още на третата чаша жена ви връзва кънките, закарвате я вкъщи, слагате я да си легне и… Никакъв секс. Още е рано. Качвате се на колата, подкарвате към дома на майка ѝ, за да проверите дали всичко е наред. Влизате в стаята на малката и осъзнавате, че тя всъщност е товар, който направо съсипва живота ви, и че без нея всичко е било далеч по-хубаво… И тогава го решавате.
Той стоеше неподвижно и слушаше, без да пропуска нито дума.
— Правите каквото трябва да направите и се прибирате вкъщи, само че тъща ви се събужда и вижда отдалечаващата се кола.
— Тъща ми е гаднярка, вече ви казах.
— Да, знам за какво говорите, свекърва ми е същата, но вашата тъща се оказва много наблюдателна гаднярка и е видяла петното върху челото на малката. Вчера беше почти незабележимо, но днес съдебният лекар няма никакви съмнения: такава следа остава единствено при силно притискане на някакъв предмет върху кожата. — Той въздъхна дълбоко. — И вие сте го видели, затова сте го замаскирали с грим, а за по-голяма сигурност сте наредили да затворят ковчега, само че гадната ви тъща не е мирясала. Затова сте решили да вземете тялото, та никой да не задава повече въпроси… Жена ви например. Видели са ви да се карате в Дома на покойника.
— Вие нищо не разбирате, взех тялото, защото тя искаше да го кремира.
— А вие бяхте против, така ли? Погребение ли предпочитате? Затова ли взехте бебето?
Тогава той като че ли се сети за нещо.
— Какво ще стане сега с трупчето?