Выбрать главу

— На четири месеца — прошепна дрезгаво той.

— Моите съболезнования.

Мъжът поклати глава и преглътна слюнката си.

— Знаете ли, днес беше свободният ми ден. А като дойдох, заварих цялата тази лудница. Защо не ми разкажете какво се случи?

Той вдигна още малко лице, насочвайки брадичка към камерата зад стъклото и прожектора, осветяващ килията. Изражението му беше сериозно и измъчено, но не издаваше недоверие.

— Вашите колеги не ви ли разказаха?

— Предпочитам да чуя вашата версия, тя ме интересува.

Последва продължително мълчание. Един по-неопитен следовател би решил, че задържаният няма да проговори, но Амая стоеше и чакаше.

— Отнасях тялото на дъщеря ми.

Бе казал „тялото“, признаваше, че е отнасял труп, не дете.

— Къде?

— Къде ли? — отвърна той объркано. — Никъде, аз просто… Просто исках да я подържа още малко.

— Казахте, че сте я отнасяли, отнасяли сте тялото ѝ, но са ви задържали до колата ви. Къде отивахте?

Той не отговори.

Опита по друг начин.

— Невероятно е колко много се променя животът с едно бебе вкъщи, изникват толкова много неща, толкова изисквания. Синът ми страда от колики всяка нощ, след последното хранене плаче по два-три часа и няма друг начин да го успокоя, освен да го разхождам на ръце из цялата къща. Понякога си мисля, че никак не е чудно, че някои хора се побъркват от това.

Той кимна утвърдително.

— Това ли се случи?

— Кое?

— Вашата тъща казва, че сте влезли в дома ѝ през нощта.

Мъжът отрече с глава.

— Тя е видяла колата ви, когато сте се отдалечавали…

— Тъща ми греши. — Споменавайки майката на жена си, враждебността му видимо си пролича. — Тя не различава марките на колите. Сигурно някоя двойка влюбени е свърнала по отклонението, търсейки по-закътано местенце… Сещате се, нали?

— Сещам се, но кучетата не са залаяли, значи, е бил познат човек. Освен това тъща ви — каза го уж шеговито — споменала пред моя колега, че върху челото на малката имало червено петно, което не било там, когато я приспивала, че със сигурност е чула шум, а когато надникнала, видяла вашата кола да се отдалечава.

— Тая гаднярка би казала всичко, за да ме прецака, никога не ме е понасяла. Питайте жена ми, излязохме да вечеряме и се прибрахме вкъщи.

— Да, колегите ми са говорили с нея, но не ни помогна много. Не опровергава думите ви, просто не си спомня.

— Да, тя пийна малко повечко, а покрай бременността беше отвикнала…

— Сигурно е било трудно. — Той я погледна с недоумение. — Имам предвид последната година, рискова бременност, покой, никакъв секс, после детето идва преждевременно, два месеца в болницата, никакъв секс, накрая се връщат вкъщи и следват само грижи и тревоги, пак никакъв секс…

Той изкриви лице в нещо като усмивка.

— Знам го от опит… — продължи Амая. — И на годишнината си оставяте детето при тъщата, отивате на вечеря в скъп ресторант, но още на третата чаша жена ви връзва кънките, закарвате я вкъщи, слагате я да си легне и… Никакъв секс. Още е рано. Качвате се на колата, подкарвате към дома на майка ѝ, за да проверите дали всичко е наред. Влизате в стаята на малката и осъзнавате, че тя всъщност е товар, който направо съсипва живота ви, и че без нея всичко е било далеч по-хубаво… И тогава го решавате.

Той стоеше неподвижно и слушаше, без да пропуска нито дума.

— Правите каквото трябва да направите и се прибирате вкъщи, само че тъща ви се събужда и вижда отдалечаващата се кола.

— Тъща ми е гаднярка, вече ви казах.

— Да, знам за какво говорите, свекърва ми е същата, но вашата тъща се оказва много наблюдателна гаднярка и е видяла петното върху челото на малката. Вчера беше почти незабележимо, но днес съдебният лекар няма никакви съмнения: такава следа остава единствено при силно притискане на някакъв предмет върху кожата. — Той въздъхна дълбоко. — И вие сте го видели, затова сте го замаскирали с грим, а за по-голяма сигурност сте наредили да затворят ковчега, само че гадната ви тъща не е мирясала. Затова сте решили да вземете тялото, та никой да не задава повече въпроси… Жена ви например. Видели са ви да се карате в Дома на покойника.

— Вие нищо не разбирате, взех тялото, защото тя искаше да го кремира.

— А вие бяхте против, така ли? Погребение ли предпочитате? Затова ли взехте бебето?

Тогава той като че ли се сети за нещо.

— Какво ще стане сега с трупчето?