Вратата на входа се отваря и чувам стъпки. Трябва да са на сина ми. Умолявам Ви когато получите писмото ми, да се застъпите с молитви за моето семейство. Сигурна съм, че Бог ще изпълни молбата Ви, тъй както Вие изпълнявате Неговата воля.
Благодаря на Вас и на сестрите Ви от името на всички хора, които ще получат надежда за бъдещето си чрез вашето дарение. Това наистина са плодовете на човешкото сърце — вяра, надежда, любов. А най-силна от тях е любовта, която ни води към изворите на живота.
С почит: Корнелия Анева
есента на 2000 г.
Послепис
Писмото беше предоставено като разказ „Плодовете на сърцето“ в триптих за международния конкурс „Дарението“. По-късно беше публикуван в България.