Изгледах го ококорен — небръснат, изпод вълнената скиорска шапка стърчи рошавата му коса, размахал празната пластмасова чашка — същински оратор. Стана ми още по-интересен — пустият му Ейнджъл, целият изтъкан от противоречия. А аз слушам от него уроци по житейска философия, от него — бившия пандизчия и ужким пенсиониран крадец, чийто любовник преди 24 часа бе екзекутирал човек пред тухлена стена. Странно наистина. Във всеки случай какво ли пък не ми се е случвало в живота.
Ейнджъл сякаш прочете мислите ми. Погледна ме в очите и продължи лекцията:
— Ти и аз… приятели сме от много, много отдавна, може би без дори да сме го осъзнавали тогава. Мисля, че те познавам, навремето и ти бе на път да се превърнеш в нещо като този Дженингс и милиони други като него, но сега съм сигурен, че никога няма да бъдеш такъв. Не зная как точно се промениха нещата при теб, пък и за много неща не искам и да зная. Но с очите си видях как преди време ти се промени изцяло и се изпълни с милост и състрадание към хората. Птицо, то не е същото като съжаление или чувство за вина и угризения, или опит да изплатиш някакви си дългове към съдбата или към самия Господ Бог, не. Това е нещо много особено — чуждата болка да е и твоя болка и опит да освободиш някого от нея, че дори и тя да налегне теб самия… Понякога дори постъпваш зле, за да постигнеш тази цел, но кой може да каже със сигурност кое е зло и кое добро? Труден с житейския баланс, кантарът на Съдбата е много деликатно нещо, знаеш. Човек може да е фундаментално добър и пак да върши лоши неща, такава е човешката природа. Има хора, които не мислят така, но те са слуги на собствената си съвест, те са нейни доживотни затворници, които се борят само с нея и никога не свършват нищо добро и праведно, дори и за два цента, не е ли така? А Злото съществува и нищо не се променя, вечните му жертви са беззащитните и невинните, все те страдат — лошите никога! Човек трябва да прави добро, колкото може, но само в името на доброто. Не че винаги е лесно, както казах. Твоите добрини, Птицо, ще бъдат зачетени в един следващ живот, сигурен съм, дори повече от сигурен. Господ сто на сто си води бележки за хората, иначе всички ние ще се озовем в Ада, нали?
И изведнъж се усмихна, някак по детски и дяволито. Усмивка, която искаше да каже, че той отлично знае цената на тази философия. Знае, защото собственоръчно я практикува. Понякога спрямо мен или спрямо Луис, но винаги, винаги в името на онова, което смята за честно и добро. Не бях убеден, че казаното за мен е точно. В делата си всякога съм се мъчил да съдя хората по доброто и лошото в тях, но пък кой ми бе дал това право и доколко можех да бъда точен? Усещах в същото време, че не съм успял изцяло да се отърся от чувството за вина и мъката — мои неизменни спътници. Стараех се да облекча собствената си болка и в тези усилия може би смекчавах и чуждата. Дали това е качеството, наречено състрадание?
Някъде отдалече се разнесоха полицейски сирени, приближаваха се бързо и ето — мярнаха се червени и сини светлини и озариха къщите по главната улица. С голяма скорост профуча патрулна кола, за миг удари спирачки на главната пресечка и продължи, а след нея се зададе друга — без отличителни знаци. В първата безпогрешно разпознах Рендъл Дженингс.
— Олеле — засмя се Ейнджъл, — този герой сигурно е подушил разпродажба на понички.
— И безплатно кафе — добавих аз.
Извадих ключовете от джоба и побутнах облегнатия на мустанга Ейнджъл.
— Аз ще прескоча да погледна какво става. Идваш ли?
— Тц. Ще изчакам Чернокожия Нарцис да привърши с разкрасяването. Тук ще те чакаме. Макар че е студено и току-виж сме си запалили огън с наличната мебелировка в стаята.
Тръгнах по сирените и след около миля настигнах колите. Караха на дълги светлини и току-що навлизаха в изсечена в гората алея. Фаровете ми осветиха оголени клони, разперени като мъртвешки ръце над разчистеното пространство. Пътят беше частен, на дърводобивна компания; в началото имаше тежка бариера, вдигаше я мъж с вълнена шапка и дебело яке. Алеята се виеше навътре към още по-широко разчистена площ с малка къща на края. Сигурно същият човек се бе обадил на полицията.