— Има нещо такова — побърза да се съгласи Дженингс. — Пък и как бихме стигнали дотам в мрака, при положение, че изобщо уцелим мястото? Във всеки случай това си е работа на шерифа, може би и на горските. Утре сутринта ще уредим транспорт за Огъста — там да си го гледа съдебният лекар.
Вдигнах глава към небето — прихлупено, натежало, сякаш отгоре бе надвиснало нещо и се канеше да се стовари върху ни. Реслър забеляза погледа ми.
— Да, да — рече той. — Ще вали. Може би Дарил наистина е постъпил правилно.
Дженингс изгледа Реслър тежко. Погледът му означаваше едно: повече да не се говорят излишни неща пред Дарил и особено пред мен. Сетне плясна с ръце и нареди:
— Хайде да се измитаме оттук.
Изведнъж се досети за нещо и се върна при колата. Зави трупа с отметнатата част на брезента и я затисна с различни инструменти. Посочи третия полицай с пръст и заповяда:
— Стиви, ти се качи тук и внимавай тялото да не изпадне.
Стиви бе съвсем млад, почти момче. Не му хареса задачата, но как да възрази на шефа? Покатери се отзад, а Реслър тръгна към немаркираната полицейска кола. Останахме Дженингс и аз.
— Благодарни сме ти за съдействието, Паркър — рече той и ме измери с очи.
— Не съм сигурен, че си искрен — отвърнах.
— Дяволски си прав — не съм. Стой далеч от мен и от работата ми. За последен път те предупреждавам. Повече няма да го правя.
Блъсна ме в гърдите с облечената в ръкавица ръка и си тръгна. Трите коли потеглиха почти едновременно — товарният автомобил с трупа остана в средата. Гари Шут отиваше в Дарк Холоу.
Значи върху трупа е имало листа и клончета, а и сняг. Това — според Дарил. Ако смъртта е настъпила в резултат на нещастен случай и ако Дарил е взел парите от портфейла, тази версия съвсем не се връзваше. Дърветата бяха съвсем оголели, а през последната седмица редовно валеше сняг. Трупът би трябвало да е затрупан със сняг, а не с листа и клонки. Тяхното присъствие подсказваше, че някой друг — не Дарил — може би се е опитвал да скрие тялото на Шут.
Влязох в колата и помислих за още нещо: с помощта на фенера бях забелязал червеникави следи от протъркване на китките на мъртвеца. Те не бяха нито от падането, нито от намесата на диви животни, нито от мраза.
Бяха си чиста проба следи от здраво завързани въжета.
Прибрах се в мотела, но се оказа, че Ейнджъл и Луис ги няма. Под прага на вратата ми бе пъхната бележка, написана със ситния (да се чуди човек защо толкова красив) почерк на Ейнджъл. Пишеше, че отишли да похапнат. Щели да ме чакат в ресторантчето. Реших да не ходя. Вместо това прескочих до регистрацията, взех си две големи чаши кафе и се прибрах в стаята.
Продължаваше да ме озадачава смъртта на Шут. За нещастие Дарил бе преместил тялото, макар че може би наистина го бе направил от добро сърце и с най-добри намерения. Колата на земемера бе някакъв ориентир за местопрестъплението, но Дарил я беше местил. И да е имало важни следи и улики, иди че ги търси. Вятър работа.
Може би си губех времето, но взех карта и на нея грубо маркирах местоположението на трупа някъде около Айлънд Понд. Езерцето се пада на североизток от Дарк Холоу. Единственият път — по-скоро пътека — натам, и то само за малка част от разстоянието, е в частна собственост и за него трябва да се иска разрешение. Ако Шут е жертва на убийство, тогава убиецът може би е минал по този път, а сетне е вървял доста време по диви, неравни терени, за да се добере до него. Другата възможност е да го е изчаквал в пустошта. Или…
Или Шут е имал нещастието да види някого или нещо, изобщо неволно да се набърка в някаква история, в която не е трябвало да се намесва. Може би убиецът не е отивал на онова място, а по-скоро се е връщал отнякъде и е налетял на земемера. Което значеше, че първата му спирка след това би трябвало да е Дарк Холоу. Друга възможност просто нямаше.
Да, но всичко това бяха само хипотези. Трябваше да си подредя мислите. Взех бял лист и грижливо и последователно записах всичко, случило се след онази нощ, в която Били Пърдю заби ножа си под окото ми. Имената и събитията, които имаха отношение едно с друго, свързах с пунктирна линия. Били Пърдю бе обединително звено на почти всичко, с изключение на изчезването на Елън и смъртта на Гари Шут.
В центъра на листа остана празно място. Имена и събития се въртяха около него като планети в различни орбити около нечие слънце. Гъделичкаше ме някакво смътно усещане, нещо се въртеше из съзнанието ми — интуиция някаква ми шепнеше, че събитията са свързани с особена връзка, но не можех да я осъзная добре. Трябваше да намеря обяснения на няколко неща и това постепенно щеше да ме поведе към истината. Като детектив в Ню Йорк често бях разследвал смъртта на непознати хора, с които никога не съм бил свързан, следвах различните нишки и улики, на които попадах в хода на следствието, и отведяха ли ме в задънена улица, се връщах в началото, за да тръгна отново. И винаги съм бил подготвен за грешка с надеждата, че в края на краищата ще стигна до верния отговор.