— Повечето хора са научили, че си бил на местопроизшествието снощи. И задават въпроса: защо си тук.
Дойде келнерката — Лорна поръча кафе, кифличка и няколко резена бекон в отделна чинийка. Жената си записа поръчката, метна ни любопитно-дяволит поглед и пъргаво се завъртя на пети, за да тръгне към кухнята. Когато храната пристигна, Лорна взе кифлата с пръсти, без да я маже с масло, и отхапа. С другата ръка пощипна от бекона.
— И защо съм тук?
— Говори се, че търсиш някакво момиче. Сега се опитват да разберат каква е причината за интереса ти към изчезналия земемер.
Замълча, отпи от кафето. Аз също мълчах.
— Е, Чарли, каква е причината?
— Ти ли се интересуваш или Ренд?
— Е, това сега е удар под кръста — сбърчи устни тя. — Знаеш, че Ренд е достатъчно голям сам да си задава въпросите, нали?
Свих рамене. Е, какво пък толкова. Нека чуе.
— Не мисля, че смъртта на Шут е нещастен случай. Но това е работа за съдебния лекар. Иначе засега не виждам връзка между него и Елън Коул.
Казаното не беше съвсем вярно. Двамата безсъмнено бяха свързани: общ знаменател бе Дарк Холоу и незнайната нишка на нечий път през пустошта, където смъртта на Шут изпъкваше като капка кръв на белия сняг.
— При това има още убити, донякъде свързани с човек на име Били Пърдю. Едно време, преди много години, е бил отгледан от Мийд Пейн.
— И ти смяташ, че той е тук?
— По-скоро мисля, че може да се опита да се свърже с Пейн. Преследват го опасни хора, убийци. Взел е чужди пари и сега бяга и се крие. При това е уплашен. Смятам, че един от малцината, на които има доверие, е Мийд Пейн.
— А ти какво отношение имаш към всичко това?
— Вършех една работа за съпругата му. Бившата. Името й бе Рита Ферис. Имаше и син.
Челото на Лорна се сбърчи, тя затвори очи, след малко кимна, като че си спомня името.
— Това са жената и детето, убити в Портланд, нали? А този Били Пърдю е бившият й съпруг?
— Точно така.
— Говори се, че той е ликвидирал собственото си семейство.
— Не е вярно.
— Ти май си прекалено сигурен в това, което твърдиш — рече тя след известна пауза.
— Не е такъв тип.
— А ти откъде познаваш „типа“?
Сега Лорна ме гледаше внимателно. Усещах нещо в нея, но какво точно, Бог само знае. Любопитство, съжаление, но и нещо друго, нещо, приспивано години наред, потискано, за да се събуди внезапно и да се прояви тъкмо в този момент? Знаех, че трябва да се отдръпна от нея. Старите неща са си стари — нека си останат в миналото…
— Просто така, познавам го — нали съм ченге. Срещал съм го.
— Знаеш, защото си убивал.
Сърцето ми подскочи в гърдите, затупа лудо. Изчаках секунда-две. И рекох:
— Да.
— И сега ли го правиш?
Усмихнах се празно.
— Изглежда, че се движа в същата орбита.
— А тези хора — те заслужават ли да умрат?
— Сигурен съм, че не заслужават да живеят.
— Това не е все едно и също.
— Зная.
— Ренд е научил всичко за теб — рече тя и отблъсна храната пред себе си. — Говорихме снощи. Всъщност… той ми се развика, и аз също. Мисля, че го е страх от теб…
Отпи от кафето, извърна се към прозореца и вместо да ме погледне в лицето, се загледа в отражението ми в стъклото.
— Разбрах какво ти е сторил в онази тоалетна. Още тогава го научих. И съжалявам.
— О, това бе отдавна. Бях млад. Тези неща се изживяват.
— Не и в моя случай — рече тя и сега ме погледна в очите. — Но тогава не можех да го изоставя. Не и тогава — все още го обичах или поне така мислех. Пък и бях достатъчно млада да повярвам, че можем да опитаме отново. Искахме да имаме деца — мислехме, че нещата ще се подобрят, ще потръгнат. Загубих две деца — едното само преди три години. Изглежда, не мога да ги доизносвам. Разбираш ли? Оказах се безполезна — дори едно дете не можах да му родя…
По бузата и се търкулна сълза, тя прехапа устни и отметна падналите над лицето й коси. Лицето и постепенно се вкамени, а очите й станаха някак безжизнени.
— Сега си мечтая да се махна оттук, но ако си тръгна, ще бъде без нищо. Така сме се разбрали и може би то е единствено правилното решение. Той твърди, че ме обича и иска да съм с него, и може би дори си вярва. През последните години научих много неща за мъжете. С времето физическото влечение отслабва и започват да се заглеждат по чуждото. Нали съм виждала Ренд с какви жадни очи гледа други жени, как похотливо се взира в тесните рокли на младите момичета. И си мисли, че в тях ще намери онова, което му липсва. Но то е невъзможно и след поредната изневяра се връща у дома гузен и обещава, че ще му е за последно. Но издържа само докато угризенията му са още пресни, сетне забравя думи и клетви и пак хуква след поредната фуста.