Защото другата възможност бе далеч по-неприятна.
— Така. Според мен шестата девойка не е убита, но нека се върнем към мъченията. Те не са били просто оръдие или израз на отмъщение и удовлетворение за Кайл. Те са били своего рода тест или нека го наречем проверка. Той е изпитвал силата и издръжливостта им. Може би е знаел, но не е признавал пред самия себе си, че те няма да издържат просто защото не са достатъчно силни физически.
Но я да видим сега описанието на шестото момиче: то е здраво, добре сложено, със силен характер. Сигурно е умеело да се защитава, не се разплаквало от две думи или един шамар. Тя вероятно е издържала всички изпитания и проверки на Кайл. Може би той дори и не я е измъчвал толкова, колкото другите. Защото не е било трудно да се види, че тя е замесена от по-друго тесто.
Рейчъл се наклони над масата към мен и на лицето й се изписа тъга и съжаление.
— Той не я е отвлякъл, защото е била слаба и деликатна, Птицо. Точно обратното — заради силата й.
Затворих очи. Сега вече знаех какво е станало с Джудит Мънди и защо не е била намерена. Видях, че Рейчъл ме гледа изпитателно: съзнаваше, че съм се досетил.
— Взета е за разплод, Птицо — тихо завърши Рейчъл. — Отвлякъл я е, за да ражда.
Рейчъл предложи да ме отведе до летището, но отказах. Беше ми помогнала предостатъчно, повече не бих могъл и да искам. Нямах право. Вървяхме рамо до рамо към площада пред Харвард и изведнъж изпитах ужасно силен и мъчителен пристъп на любов. Боже, как само обичам тази жена, а тя ми се изплъзва все повече и повече.
— Ти смяташ, че Кайл може би е свързан и с изчезването на Елън Коул? — попита Рейчъл и ръката й се допря до моята.
Тя не я отдръпна. За пръв път откакто бях в Бостън.
— Не мога да твърдя това със сигурност — отвърнах аз. — Може би онези ченгета са прави — просто е решила да избяга с гаджето си и в такъв случай защо ли толкова се тревожим всички ние? Но един вътрешен глас ми шепне друго: към Дарк Холоу ги е насочил някакъв старец, а аз в случайности не вярвам, никога не съм вярвал. Усещам го този човек, Рейчъл. Той отново е изплавал на повърхността — вероятно се е върнал за Били Пърдю и да си отмъсти на всички, които са участвали в прикриването на раждането и въобще на произхода му. Той е убиецът на Рита и нейното дете. Може да е било от ревност или да прекъсне тази връзка на Били, или пък защото Рита е искала да избяга и да си устрои нов живот. Във всеки случай не смятам, че е възнамерявал да убие детето, там нещата просто са се изплъзнали извън контрола му.
Бяхме вече на площада. Протегнах й ръка за сбогуване. Не се осмелих да я целуна, страхувах се да не ме отблъсне. Тя стисна ръката ми здраво.
— Птицо, този човек смята, че има право да си отмъщава на всеки, който го е засегнал с нещо. И твърдо вярва, че са му сторени прекалено много злини. Казах ти точното определение: психопат, тежък психопат, особено опасен.
В очите й прочетох загриженост. И нещо друго. Или така ми се струваше.
— С други думи, къде ми е извинението ли? Това подмяташ, нали? — усмихнах и се, но тази бе най-горчивата ми усмивка.
— Тях вече ги няма, Птицо. И Сюзън, и Дженифър са покойници; случилото се с тях бе голям и прекалено тежък удар за теб. Така е. Но всеки път, когато някой плаща за тяхната смърт, ти нараняваш сам себе си и рискуваш сам да се превърнеш в онова, което най-много ненавиждаш. Разбираш ли ме, Птицо?
— Не става дума за мен, Рейчъл — възразих тихо. — Или поне не съвсем. Някой трябва да спре тези хора. Някой трябва да поеме тази отговорност.
И ето го онова същото ехо в съзнанието ми: всичките са твоя отговорност.
Тя изведнъж ме хвана за ръката и я погали. Нейните пръсти върху моите. Палецът й върху дланта ми. Сетне докосна лицето ми с другата си ръка.
— Защо дойде тук? Сам можеше да стигнеш до всичко, което ти казах днес?
— Не съм толкова умен, нито толкова начетен.
— Хайде сега, краставици на стар краставичар…
— Такива сте вие, психолозите…
— Само онези от „Ню Ейдж“. Но ти не отговори на въпроса ми?
— Така е. Права си: до повечето изводи вече бях стигнал или бях на път да стигна. Но имах нужда да го чуя от някой друг с твоя опит. Беше ме хванал страх, че вече откачам. Но съм тук и защото все още те обичам, защото когато си отиде, ти отнесе със себе си нещо от мен. Мислех си, че като те видя… че като се доближа до теб… Виж, исках да те видя пак. Може би това е отговорът — и той идва от нещо дълбоко вътре в мен.